Определение № 829 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6417/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.235/16.07.2014г. по г.д.№.78/14г. на Бургаски апелативен съд молбата на Морена Русева М. за изменение на постановеното по делото решение №.36/9.05.2014г. в частта за разноските е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от Морена Русева М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Сочи се, че уговореният за пълномощника й адвокатски хонорар не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на спора, а определеният от съда такъв е под минимума, установения с пар.2 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна Руси А. С. не взема становище. Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая предмет на разглеждане е ревандикационен иск за предаване на собствеността и владението на 3/10ид.ч. от недвижим имот. Спорът не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, предвид твърдяното придобивно основание и малкото спорни факти, за които са били събирани доказателства. От друга страна разглеждането му е приключило в общо три съдебни заседания /две в първата инстанция и едно във втората/, в които пълномощникът на ответницата я е представлявал, като освен това е представил и отговори на исковата молба и жалбата. При тези обстоятелства правилно е прието, че уговореният адвокатски хонорар /6000лв., съответно 3000лв./ е прекомерен. Неоснователно е и оплакването, че определеното от съда възнаграждение 2500лв. е под законоустановения минимум. Съгласно т.3 от ТР 6/12 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Доколкото последният се определя при условията на чл.7 ал.2 т.4 от наредбата при цена на иска съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК 23767,35лв. /3/10 от данъчната оценка/, за първата инстанция възлиза на 925,35лв., а за втората - на 1243,02лв. /предвид междувременно влязлата в сила нова редакция на наредбата съобразно ДВ бр.28/28.03.2014г./ - или общо на 2168,37лв. И. е обстоятелството, че след оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че претендира за предаване на собствеността и владението на 3/10и.ч. от процесния имот, а не на първоначално сочените 3/4ид.ч., респективно, че ответникът е ангажирал свой процесуален представител преди горната промяна. Отговорността за разноски се определя според изхода на спора – т.е. предвид наличието на пълно или частично уважаване или отхвърляне на разгледаната претенция - а не според това какъв е бил първоначалния й размер към момента на ангажиране на адвокат на ответната страна. Евентуалното изменение на иска е средство, което законът предоставя на ищеца, за да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение, и не е свързано със санкционни последици за него. Този въпрос няма общо с въпроса към кой момент и как се определя цената на иска предвид разпоредбите на чл.69 ГПК вр. с чл.280 ал.2 ГПК – който е предмет на изследване в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС. Предвид всичко изложено по-горе обжалваното определение трябва да се потвърди. Мотивиран от горното, съдът