Определение № 1281 от 09.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 06.04.2010г. по гр.д.№ 78 / 2010г., с което Окръжен съд М. е уважил иск с правно основание чл.144 СК на И. Г. И.. Жалбоподателят – Г. И. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., констатира следното: Касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С решение от 06.04.2010г. по гр.д.№ 78 / 2010г. Окръжен съд М. е уважил иск с правно основание чл.144 СК на И. Г. И. като е осъдил баща й Г. И. да й заплаща по 30лева месечна издръжка, считано от 02.10.2009г. до завършване на средното й образование, но за не повече от навършване на 20години. Съдът е установил, че същият е инвалид и получава пенсия за това в размер на 168,94 лева, ищцата е ученичка в дванадесети клас на С. ”И. В. и майката е с доход 158лева, при което е приел, че бащата може да заплаща издръжка в определения от съда размер. Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба ищецът – жалбоподател поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за предпоставките при които може да се приеме, че издръжката на пълнолетно дете - ученик съставлява особено затруднение за родителя и това би изключило дължимостта й основание чл.144 СК, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на П№5/16.11.1970г. на Пленум на ВС. Представя решение от 28.03.1999г. по гр.д.№866/1998г. на ВКС, в което е прието, че издръжка на пълнолетно, учащо се дете се дължи, ако даването й не съставлява особено затруднение, в който смисъл са и решения от 22.03.1996г. по гр.д.№1285/1995г. и решение от 10.07.1997г. по гр.д.№238/1997 ВКС. При тези данни по делото настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е дал разрешение на този въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз Постановление №5/1970г. на ВС и представените и от жалбоподателя решения на състави на ВКС, в която е застъпено разбирането, че възможностите на лицата, даващи издръжка, се определя от техните доходи, имотно състояние и квалификация, като не се освобождават от издръжка лицата, които сами се издържат от пенсия, какъвто е конкретния случай, при който са формирани фактически изводи в съответствие с конкретните доказателства по делото. Не са относими към преценката по допустимост на касационното производство доводите на жалбоподателя в изложението, че не е съобразено представеното по делото експертно решение на Т., установяващо инвалидността му, като обстоятелство от значение за извода дали даването на издръжка на пълнолетното учащо се дете при установения му доход по делото не създава особено затруднение на бащата. Този въпрос би бил от значение за правилността на въззивното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, поради което е относим към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът