Определение № 287 от 29.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2010/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] против решение № 2068 от 01.08.2018 г. по т. дело № 3922/2017 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – Община Кресна, чрез пълномощника си-адв. К. Р. е на становище, че не налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК страната е направила общо оплакване, като е заявила, че счита постановеното решение за неправилно и съобразявайки задължителните указания на ТР на ОСГТК № 1/2009 г. поддържа, че в случая били налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка е поставила въпроса – „Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл. 5 от ГПК и по – конкретно, длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на нормативната уредба, касаеща верификация на разходи, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси ?“. Касаторът отново е заявил, че поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, направил е общо оплакване, че решението било в противоречие със ЗЗД, като въззивният съд неправилно „детерминирал облигационноправните понятия за договор и изпълнение на договора“. Въззивното решение било постановено още при неправилни „фактически доводи и правна квалификация“, при наведени мотиви за целесъобразност. Страната е възпроизвела текста на чл. 9 ЗЗД, изложила е общите си оплаквания за неправилност на решението, изцяло подчинени на защитната й теза. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният от него въпрос е общ, неясен и необвързан с конкретен правен извод на състава, който е разглеждал и обсъждал фактите и обстоятелствата, свързани с направения отказ от верифициране на разходи, предварително заложени в договора и осъществени съобразно правилата в него. В тази връзка ясно, последователно и логично, съставът е изложил правните си съображения, свързани с приложението на разпоредбите 10, т. 2 и 10,.т.3 на ОУ на договора, сключен между страните и ясно очертаващи хипотезите, които могат да бъдат основание за временно спиране изпълнението на проекта, като разглежданата хипотеза не е сред тях. Освен това, съдът е изложил и други доводи, свързани с основателност на иска, като е посочил, че с оглед характера на извършваните СМР/ подобряване на енергийната ефективност на обект СОУ „Св. Паисий Хилендарски”, [населено място]/ е постановено предварително изпълнение, въпреки провежданото производство по оспорване на акта на кмета на Община Кресна. Съдът е отбелязъл и факта, че преди УО да разреши прилагането на спирането на обекта, същият вече е бил завършен, включително и с подписването на акт - обр. 15. По отношение на договора с „Инертбетон транспортстрой“ ООД са изложени подробни мотиви, затова че в договорът за обществена поръчка, неустойката е съответна на размера на предполагаемите вреди от забавата на неизпълнената част от възложените СМР и поради това е адекватна на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции. С оглед тези решаващи мотиви на състава, поставеният въпрос е неотносим. Извън това, касаторът не е развил съображения по допълнителния критерий чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика липсват доводи по приложението на конкретно посочени правни норми, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването им, когато са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. В този смисъл са разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които не са съобразени при изготвяне на изложението. С оглед така определената със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, изложените пространни доводи за неправилност на акта, така квалифицирани от касатора са без правно значение, тъй като се квалифицират по чл. 281, т. 3 ГПК и не се разглеждат в тази фаза на касационното производство. По тези съображения ВКС, в настоящия си състав приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение