Определение № 2705 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 936/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от Апелативна прокуратура-Пловдив и по насрещна касационна жалба на К. Г. В., подадена чрез адв. М. Д., против решение №200 от 11.11.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 394/2024г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 184/22.05.2024г. по гр.д.№321/2023г. на ОС-Пазарджик, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на К. В. сумата 35 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато му обвинение по ДП № 321ЗМ-109/2015г. на ОД на МВР-Пазарджик, ведно със законната лихва от 04.03.2022г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 35 000 лева до претендираните пред въззивния съд 75 000 лева. Касаторът - Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част, като поддържа, че в тази част то е неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следните въпроси: 1. При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност от държавата по чл.2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; 2. Как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице. Според касатора първият въпрос е разрешен в противоречие с т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г. и с решение № 302/ 04.10.2011г. по гр.д.№78/2011г. на І ГО; решение № 321/26.11.2014г. по гр.д. № 2516/2014г. на ІV ГО; решение №15/14.03.2019г. по гр.д. №1939/2018г. на ІV ГО и решение № 25/13.03.2018г. по гр.д.№ 2167/ 2017г. на ІІІ ГО. Вторият въпрос счита, че е разрешен в противоречие с решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. № 85/2012г. на ІV ГО, решение № 832/10.12.2010г. по гр.д.№593/2010г. на ІV ГО, решение № 53/07.05.2019г. по гр.д.№ 3528/2018г., решение № 30/08.03.2022г. по гр.д.№ 2300/2021г. и решение № 154/08.10.2019г. по гр.д.№ 319/2019г. – последните три на ІІІ ГО на ВКС. Ищецът К. В. не е изразил становище по касационната жалба на Прокуратурата. В рамките на преклузивния срок по чл.287, ал.2 ГПК К. В. обжалва с насрещна касационна жалба решението в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над 35 000 лева до 75 000 лева. Поддържа неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпроси, за които счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1. С оглед съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, при иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за определяне размер на неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в производство продължило в неразумен срок, с допуснато накърняване на презумпцията за виновност, длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства и обстоятелства, които са относими към изводите му за паричния еквивалент, необходим за репариране на неимуществените вреди; 1а. Как следва да бъде определено това обезщетение и следва ли да се посочи съотнасянето му към глобалния размер за незаконното обвинение; 2. Длъжен ли е въззивният съд при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение и при забавено правосъдие да извърши преценка на факти и обстоятелства относно личността на увредения, в кои сфери на неговия живот и какво отражения са дали върху бъдещето на семейството, професионалната реализация, какво може да се поправи и как би продължил живота си; 3. Как следва да се определя жизненият стандарт, какви икономически показатели се включват в него, задължително ли се съобразяват и с какво процесуално средство се доказват, за да е ясно очертан и към кой момент-на образуване на делото, към датата на повдигане на обвинението, или към момента на влизане в сила на съответния акт по чл.2 ЗОДОВ и в какво съотношение следва да е към глобално определеното обезщетение за незаконно обвинение. Според касатора-ищец по отношение на поставените въпроси е налице противоречие с решение № 344/24.112014г. по гр.д.№ 2378/2014г. на ІV ГО, решение № 100/08.07.2019г. по гр.д.№ 2682/2018г. на №І ГО, решение № 50003/25.03.2024г. по гр.д.№ 2783/2021г. на ІV ГО. Счита и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Прокуратурата не е взела становище по насрещната касационна жалба на ищеца. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в законоустановените срокове, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. По предварителния въпрос относно допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното: От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 08.06.2015г. срещу ищеца в качеството му на кмет на [община] е образувано ДП №312-ЗМ-109/2015г. по описа на ОД-МВР - Пазарджик за това, че в [населено място] в периода от 11.07.2014г. до 20.08.2014г. при условията на продължавано престъпление и в съучастие с началника ОС „Земеделие“- [населено място], като съизвършители в кръга на службата си съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и само срещу К. В. за това, че в [населено място] на 12.09.2014г. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-кмет на Община *, нарушил служебните си задължения-депозирал предложение до председателя на Общински съвет - *, с което поискал промяна на характера на около 150 имота в землището на общината от публична общинска собственост в частна общинска собственост, като сторил това с цел да причини вреда за общината-престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 09.06.2015г. в сайта на Окръжна прокуратура-Пазарджик е поместено съобщение за образуваното наказателно производство срещу кмета на община *-К. Г. В., за документно престъпление и за престъпление по служба с изписване диспозитивите на двете обвинения. Съдът е установил, че за нуждите на разследването е иззета документация, регистри, карти, скици, договори за наеми и продажби, протоколи на общинския съвет, решения, доклади на кмета до общинския съвет. До октомври 2017г. по ДП са разпитани 58 свидетели, от които 53 от района на [община] и служители в общината. По отношение на ищеца е разкрита банкова тайна с оглед твърдяното облагодетелстване. На 25.08.2017г. на ищеца е повдигнато обвинение за следните престъпления: по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и във вр. с чл. 78а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ; по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ и по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 11 и чл. 20, т.5 и т. 6 от ЗОС; определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 5000 лева, която с постановление от 08.04.2019г. е отменена; на 25.08.2017г. му е наложена мярката „забрана за напускане пределите на Република България“, която е отменена с постановление от 07.11.2022г. Обвинителният акт е изготвен на 20.10.2017г.; въз основа него в ОС-Пазарджик е образувано нохд № 751/2017г. [община] е предявила граждански иск против подсъдимите К. В. и А. К. за сумата 1 141 117,60 лева по първото обвинение и за сумата 150 945,50 лева по третото обвинение. В деня на разпоредителното заседание на 18.01.2018г. пред съдебната зала присъствали журналисти, които били предварително уведомени, като в медиите информацията била съпроводена и със снимков материал. С протоколно определение съдът прекратил производството и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения; определението е потвърдено от АС-Пловдив по вчнд №124/2018г. С постановление от 18.04.2018г. и в съответствие с изменението на чл. 411а от НПК досъдебното производство е прието по компетентност от Специализирана прокуратура - София под №73/2018г. С постановление от 17.02.2022г. наказателното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК, съобщението за което е връчено на ищеца на 23.02.2022 г. След анализ на ангажираните в производството гласни доказателства (показанията на свидетелите О. А.-служител в общината, Г. В.-син на ищеца и И. А.-юрисконсулт на общината), съдът е приел за установено, че ищецът бил добър човек, добър ръководител, водел оперативките по отделите по дирекции, бил много уважаван, но наказателното преследване го променило - станал видимо разстроен, избягвал контактите с колеги, спрели оперативките; затворил се в себе си, не ходел на семейни тържества или пък не изразявал емоции, не се радвал на внуците си. Започнал да се оплаква от главоболие, високо кръвно налягане, получавал кръвоизливи в очите, не можел да спи; тревожел се и преживявал съдебните заседания. Възмущавал се, че публикациите се коментирали от общински служители, обсъждали го, във вестник „Марица“ имало публикации, че кметът „отива на клада“. Свидетелят А., дал показания и по ДП и съдействал за получаване на исканата от разследващите органи документация, е посочил, че в резултат на воденото разследване се затруднила работата в общината; случаят бил широко огласен в местните и национални медии; наложената на ищеца забрана да напуска РБ направила невъзможно финансиране от Норвежката програма, отнасяща се водопровода и канализацията в общината; той не успял да реализира и поканата от Европейската комисия за представяне на програмния период 2018-2019г. за развитие на селските райони; осуетено било и отпускането на средства за възстановяване след пожар на читалището в с. Мененкьово, защото в министерството гледали с недоверие кмета заради неправомерно изразходване на публични средства. Заради образуваното наказателно производство служителите загубили доверие в кмета, отказвали да бъдат включени като членове в комисии. През 2019г. спечелил изборите за кмет на общината на балотаж, но със само 40 гласа повече. При така установените факти въззивният съд е приел от правна страна, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил, че ищецът е обвинен в извършването на 3 тежки престъпления: две отделни престъпления по служба (по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ), наказанието за които е от 1 до 8 години лишаване от свобода и престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 11 и чл. 20, т.5 и т. 6 от ЗОС, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години. Приел е, че се касае за тежки и силно компрометиращи по своя характер обвинения, тъй като са свързани със служебната дейност на ищеца като кмет на [община] и със значителни вредни последици за общината – общо в размер на 1 292 063,10 лева. В тази връзка съдът е посочил, че опасността от налагане на ефективно наказание лишаване от свобода и да отговаря имуществено за причинените на общината вреди несъмнено е провокирала високи нива на страх, несигурност и тревожност. Съдът е отчел, че медийното разгласяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство е инициирано от прокуратурата с публичното обявяване на този факт в електронния сайт на институцията, а широко разгласеното по медиите незаконно обвинение е имало изключително силен негативен ефект върху психическото и емоционално състояние на ищеца; това го е злепоставило пред широк кръг от обществото и накърнило доброто му име, в т. ч. и пред неговите съграждани. Взел е предвид, че извършените множество проверки в общинската администрация, изискваните многобройни документи, проведените разпити на общинските служители във връзка с твърдяната престъпна дейност на ищеца, е създало у обществеността усещане за компрометирана личност и за неговата виновност. Отчел е и установените от гласните доказателства негатини преживявания на ищеца във връзка с повдигнатите обвинения. Съобразил е, че наложената мярка на процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ със срок на действие от 25.08.2017г. до 07.11.2022г. е накърнила правото му на свободно придвижване и в известна степен е възпрепятствало изпълнение на служебните му задължения. Отчетени са и предприетите по отношение на ищеца мерки на принуда: извършената полицейска регистрация, разкриването на банковата тайна (независимо, че това е станало с негово съгласие), които са засегнали правото му на личен живот и неприкосновеност. В същото време съдът е съобразил, че наложената спрямо ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 5000 лева не е прекалено тежка и не е засегнала основните му права; не е била приложена мярката „отстраняване от длъжност“; наказателното производство не е довело до трайно влошаване на физическото му здраве, нито пък преживеният психически стрес е придобил патологичен характер; наказателното производство е протекло единствено в досъдебна фаза, в хода на която е призоваван 2 пъти за повдигане (прецизиране) на обвиненията, един път за разпит и 2 пъти за предявяване на разследването. Отчетено е и, че на проведените през 2019г. местни избори ищецът е преизбран за кмет на Община *, от което съдът е заключил, че независимо от воденото срещу него наказателно преследване той не е загубил доверието на мнозинството от своите съграждани, което е от своя страна е допринесло за намаляване интензитета на негативните последици от незаконното обвинение. Съдът е съобразил и постановеното по нохд № 751/2017г. на ОС-Пазарджик прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокуратурата с оглед констатирани непълното относно съставомерни признаци на инкриминираните деяния в подкрепа на тезата на ищеца за липса на престъпление, което несъмнено е довело до по – ниски нива на тревожност и стрес от този момент. При съпоставката на двете групи обстоятелства съдът е приел, че обезщетението 30 000 лева е съобразено с интензитета и продължителността на търпените от ищец неимуществени вреди от незаконното обвинение. По отношение на твърдяното в исковата молба нарушение на изискването на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, въззивният съд е приел, че в постановлението за образуване на наказателното производство от 08.06.2015г. изрично е посочено, че то се отнася до дейността на ищеца в качеството му на кмет на общината, което още на следващият ден е разгласено публично на електронната страница на прокуратурата, от който момент следва да се приеме, че ищецът е научил за воденото срещу него наказателно разследване, поради което общата продължителност на наказателното производство е 6 години и 9 месеца. От нея съдът е приспаднал периода на съдебната фаза по нохд № 751/2017г. на ОС-Пазарджик от 6 месеца, приключила с потвърждаване на постановеното прекратяване на съдебното производство, чиято продължителност е в рамките на разумния срок. С оглед големия обем на доказателствения материал и характера на обвинението апелативният съд е приел, че воденото срещу ищеца наказателно производство действително се отличава с фактическа и правна сложност, което предполага по - дълъг срок на разследване от обичайния, но в случая общата продължителност на досъдебната фаза от 6 години и 3 месеца несъмнено нарушава изискването на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок, което е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на решаващия орган по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – прокуратурата в качеството й на господар на досъдебното производство. За претърпените от прекомерната продължителност на разследването вреди съдът е определил обезщетение в размер 5000 лева Или общият размер на дължимото от Прокуратурата обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и прекомерната продължителност на наказателното производство е 35 000 лева, до който размер предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е счетен за основателен. Върху така определеното обезщетение, въззивният съд е присъдил законна лихва, считано от датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, като в случая това е станало на 04.03.2022 г. с изтичане на 7 – дневния срок за обжалване от получаване на съобщението на 23.02.2022 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените от касатора Прокуратурата на РБ въпроси осъществяват общата предпоставка за достъп до касация, тъй като обуславят решаващата воля на въззивния съд, но не удовлетворяват допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е налице последователна, трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава. Според тази практика понятието „справедливост“ не е абстрактно (справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател), а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Въззивният съд не се е отклонил, а е съобразил тези правни разрешения, като се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивните жалби предели на правния спор и е изпълнил задължението си да извърши анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност. В съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът е посочил кои от всички релевантни за случая обстоятелства счита за установени и за значими при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, излагайки собствени мотиви относно обстоятелствата, обуславящи възприетия от него размер, като е направил съпоставка между установените две групи обстоятелства-тези, обосноваващи по-нисък интензитет на преживените страдания и тези, обосноваващи по-висок интензитет. Съобразил е задължителната съдебна практика, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се позовава. Трябва да се допълни, че както ППВС № 4/23.12.1968г., така и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС дават общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Затова и твърдяното противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, не може да се извлича от определения в различните решения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид всичко изложено касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Прокуратурата на РБ не може да бъде допуснато. Това от своя страна изключва възможността за разглеждане на насрещната касационна жалба, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО