Определение № 1686 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4594/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Ф., чрез пълномощника й адв. Г. Х., против решение № 260297/14.05.2024 г. по в.гр.д. № 3052/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е отменено решение № 248172/18.10.2019 г., постановено по гр. д. № 73150/2018 г. по описа на Районен съд София относно режима на лични отношения на бащата А. Р. А. с детето А. А. А. е постановен следния режим на лични отношения: бащата А. Р. А. има право да вижда детето всяка последна събота от месеца за времето от 10,00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката С. И. Ф., или на посочено от нея пълнолетно лице. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като съдът не е преценил най-добрия интерес на детето, доколкото не е отчел личните качества на бащата, моралния му облик, липсата на близост, доверие и обич между детето и бащата в резултат на прекъснатия за дълъг период от време контакт помежду им, нежеланието на детето да поддържа отношения с рождения си баща. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК следните материалноправни въпроси: 1/ Кои са критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне режим на лични отношения между родител и дете и 2/ Очевидната липса на родителски качества у неотглеждащия родител, лошият морален облик и създаден страх у детето от този родител, основание ли са да се отхвърли искът за определяне режим на лични контакти между родителя и детето. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. и каузалната практиката на ВКС - решение № 147 от 04.06.2014 г. по гр.д. № 1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ІV г.о. и решение № 36 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 4794/2014 г. на ІІІ г.о. По втория въпрос се твърди противоречие с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 4648/2018 г. на ІV г.о. и решение № 60244/14.01.2022 г. по гр.д. № 784/2021 г., на ІV г.о. В касационната жалба са формулирани и въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без изложената надлежна обосновка по отношение на сочения допълнителен критерий. В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение с доводи за необоснованост на въззивното решение, тъй като в конкретния случай детето изрично е заявило, че няма желание и потребност да контактува с баща си, а напротив – страхува се от него, тъй като той има алкохолна зависимост, агресивен е и е упражнявал физическо насилие спрямо майка й. Насрещната страна – А. Р. А., не е подал отговор на касационната жалба. За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за определяне режим на лични отношения на бащата и детето и вместо него да определи такъв, при който бащата има право да вижда непълнолетното дете всяка последна събота от месеца от 10,00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на майката С. И. Ф., или на посочено от нея пълнолетно лице, въззивният съд е приел, че основно право на всяко дете е да има пълноценни контакти и с двамата си родители, независимо от това дали те са разделени, и да участва в семейния живот на всеки от тях, като родителите са длъжни да постигнат родителско сътрудничество по отношение на грижите, нуждите и възпитанието на детето, както и да съхранят връзката му с неотглеждащия родител, в случай - с бащата. Прието е за установено, че двамата родители по специфичен начин показват недостатъчна чувствителност към интересите и нуждите на детето си и поради това не са в състояние да му окажат адекватна подкрепа; родителите не общуват по въпросите, касаещи непълнолетното дете; връзката на детето с бащата е трайно нарушена, като детето е изградило отрицателно отношение към него и нежелание за контакти, а майката не е в състояние, по собствените си признания, да окаже нужното въздействие за промяна на това отношение на дъщеря си; отчуждението на детето към бащата е настъпило в резултат на различни обстоятелства, в това число на собственото му поведение, на негови прояви към майката, на които непълнолетното дете е ставало свидетел в миналото, както и на настоящото му неподходящо отношение, свързано с отправяне на обвинения към близките на майката, с което допълнително отблъсква детето от себе си. Кредитирайки заключението на съдебно психологическата експертиза, съдът е приел, че отчуждението на детето към бащата, доколкото не е резултат на активни действия на майката, не може да се определи като родителско отчуждение, но въпреки това е неполезно за детето и следва да бъде преодоляно по подходящ начин, като вещото лице е категорично за необходимостта от контакти на детето с бащата, като препоръчва същите да се осъществяват в ограничен обем и в присъствието на майката. При съобразяване на заявеното от страните при изслушването им, както и от детето при неговото изслушване, съдът е приел, че заявеното от майката има декларативен характер, но показва неспособността й да мотивира по подходящ начин дъщеря си за контакти с баща й, а последният пък не дооценява собствената си отговорност за липсата на желание у детето за каквито и да е контакти с него и не показва възможност да мотивира детето за общуване с него. Самото дете заявява нежелание да се вижда с баща си, като демонстрира привързаност към партньора на майка си. При тези данни, въззивният съд е приел, че непълнолетното дете се нуждае от пълноценни контакти с двамата си родители, като с оглед конкретните обстоятелства по делото, контактите на детето с бащата следва да се определят в ограничен обем и при защитни мерки докато бъдат възстановени доверието и отношенията помежду им, като не може да се предвиди колко време, респективно проведени контакта ще са необходими за това. Едва след създаване на емоционална и доверителна връзка дете-баща, би могло да се премине към режим на лични контакти, доближаващи се до обема, предвиден от законодателя в нормата на чл.59, ал.3 СК. Ето защо, съдът е приел, че следва да се определи ограничен режим на лични контакти, в присъствието на майката или на определено от нея и близко на детето пълнолетно лице, в който смисъл са и препоръките на вещото лице и по същество представлява подходяща защитна мярка в смисъла на чл.59, ал.8 СК и ще съдейства за възстановяване на отношенията на бащата с детето. Въззивният съд е приел, че на този етап е невъзможно определянето на преходен период или реализиране на определен брой контакти на бащата с детето в присъствието на майката или на посочено от нея пълнолетно лице, за да премине към по-разширен режим на лични отношения. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че първият от повдигнатите въпроси отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Преформулиран от настоящия състав на ВКС въпросът е кои са обстоятелствата, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на детето при определяне режима на личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител, за да се провери дали въззивният съд е процедирал и съответно дал разрешение в противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. и със съдебната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК- решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ІV г.о. и решение № 36 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 4794/2014 г. на ІІІ г.о., както и служебно известната на настоящия състав практика на ВКС по въпроса. Вторият въпрос няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдържа твърдения за факти, каквито не се приети за установени по делото. Съставът на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне служебно, с оглед задължението му да се прецени най-добрия интерес на детето и по въпроса за необходимостта от ясно, точно и адекватно на установените по делото обстоятелства предписание относно личните отношения на детето с неупражняващия родителските права родител, когато връзката между родител - дете е трайно нарушена и детето изпитва тревожност от срещата с него. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,