Определение № 634 от 08.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2541/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу определение на ВКС, Второ търговско отделение по ч.т.д. № 1525/14г., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 52 от 20.01.2014г. по ч.в.т.д. № 15/2014г. на Варненски апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и незаконосъобразно. Поддържа, че определенията по подсъдността преграждат развитието на делото пред съответния съд и като е отказал да разгледа жалбата, съдът е нарушил разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Счита, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът [фирма] поддържа, че частната жалба е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е бил сезиран с частна касационна жалба на С. И. Славеев срещу определение № 52/20.01.2014г. по ч.в.т.д. № 15/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 4314 от 22.10.2013г. на Окръжен съд Варна по т.д. № 1050/2013г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд и делото е върнато на Варненски ОС за продължаване на съдопроизводствените действия. С обжалваното определение подадената от С. И. Славеев частна касационна жалба срещу въззивното определение на Варненски апелативен съд е оставена без разглеждане. Настоящият състав намира този извод за правилен. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/ и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Обжалваното въззивно определение на Варненски апелативен съд не от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК. С него е уважена частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото пред сезирания първоинстанционен съд, т.е. не е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С обжалваното определение не е дадено разрешение по същество на друго производство, нито е прекратено развитието на такова, а е разрешен процесуалният въпрос относно местната подсъдност на спора, т.е. не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. В разпоредбата на чл.121 ГПК е предвидено, че определението във връзка с подсъдността може да бъде обжалвано от заинтересованата страна. Тази разпоредба урежда въззивното обжалване на постановено определение по подсъдността. Съгласно т.9 „в” от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/13г. на ОСГТК, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Прието е, че разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 121 и чл. 122 ГПК са идентични с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 ГПК /отм./, поради което постановките на т. 5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Следователно на касационно обжалване подлежат само определенията по подсъдността, които имат преграждащ характер, защото препятстват развитието на производството пред сезирания съд. Обжалваното определение няма такъв характер, тъй като с него, след отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е върнал делото на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,