Определение № 50394 от 26.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1576/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „ЗД Бул Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ал. И. срещу решение № 393 от 21.03.2022 г. по в. гр. дело № 2812/2021 г. Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение № 11 от 07.05.2021 г., допълнено с определение № 18 от 21.05.2021 г. по гр. дело № 394/2020 г. на Видински окръжен съд, в частта, с която ответникът „ЗД Бул Инс“ АД е осъден да заплати следните суми: на Л. Г. И. сума в размер 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2016 г., при което е причинена смъртта на дядо й Л. Г. Г., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане; на адвокат С. Л. С. сума в размер 1 297,50 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.; на Видински окръжен съд сума в размер 200 лв. - заплатена от бюджета на съда, и сума 1 200 лв. - държавна такса.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване поддържа становище, че

въззивният съд неправилно е приел, че ищцата има право на обезщетение. Този извод е в противоречие с действалото към датата на процесното ПТП и причиняване на вредите Постановление на Пленума на ВС № 2/1981 г. Касаторът излага доводи, че Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС не намира приложение за процесния случай, тъй като е прието след настъпване на пътно-транспортното произшествие. Поддържа становище, че дори да се приеме за приложимо посоченото Тълкувателно решение, по делото не е установено наличие на особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, не е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия. Касаторът релевира и евентуални доводи за неправилно определяне на размера на обезщетението – несъобразяване с методиката, предвидена в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ и чл. 493а КЗ.

В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г.? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 72/12.03.2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 57/25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., ППВС № 4/1968 г. и решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Дължи ли се обезщетение на ищеца като наследник от съответен кръг наследници /внучка на покойния/ и наличието на няколко преки наследника, които са обезщетени за вреди от смъртта на същия наследодател /Л. Г./, предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, че е необходимо да се касае за „особено близка връзка е починалия“ и че обезщетение се дължи по „изключение“? При какви установени обстоятелства се счита за доказано правото на обезщетение по „изключение“ и „особено близка връзка с починалия“; от значение ли е, че покойният има преки наследници /две дъщери и съпруга в настоящия казус/, с които е бил в близки родствени и емоционални отношения, за дължимост на обезщетение и на наследници от разширения кръг /внучка/? Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“, посочено в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти за наличие на няколко преки наследника, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищцата? – касаторът поддържа, че въпросите са в противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК във връзка с приложението на чл. 235 ал. 2 ГПК.

3. Въпросът за критерия за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди е решен в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2/30.11.1984 г., извършена с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС? Дали даденото с посоченото Тълкувателно решение разширение кръга на правоимащите лица, поражда действие за пътни инциденти преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., с което в т. 2 се обявява за изгубило сила ППВС № 2/30.11.1984 г. или следва да се прилага само за пътни инциденти след постановяването му? – касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

5. Въпросът, свързан с прилагането на чл. 493а КЗ, е решен в противоречие с практиката на Съда на ЕС - решение на Съда на ЕС по дело С-300/10, Marques Almeida, EU:C:2012:656, т. 27, решение по дело С-506/16, Neto de Sousa, ECLI:EU:C:2017:642, т. 27, решение по дело С-22/12, Haasova, ECLI:EU:C:2013:692, т. 50 и т. 51, решение по дело С-277/12, Drozdovs, ECLI:EU:C:2013:685, решение по дело С-371/12, Petillo, ECLI:EU:C:2014:26

Ответницата Л. Г. И. /ищца в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да направи извод за основателност на предявения иск, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ и че ищцата е активно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо Л. Г., загинал на 19.02.2016 г. при ПТП, настъпило в резултат от удар между управлявания от него велосипед и товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с peг. [рег.номер на МПС], управляван от Карамфил Т. И.. По отношение на наличието на виновно противоправно деяние на водача на товарния автомобил съдебният състав се е позовал на влязлата в сила присъда по приложеното НОХД № 259/2016 г. на Видински окръжен съд.

За установяване механизма на процесното ПТП въззивната инстанция е обсъдила заключенията на автотехническите експертизи и въз основа на тях е приела, че товарният автомобил се е движил по [улица]в [населено място] в средната пътна лента на булеварда със скорост от около 61 км/ч. при ограничение на скоростта до 50 км/ч. Водачът на автомобила предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил, при което изцяло навлязъл в лявата пътна лента. В десния край на тази пътна лента, на около 2,3 м вдясно от левия край на платното се е намирал велосипедът, управляван от Л. Г.. Водачът на товарния автомобил възприел велосипедиста на около 36 м преди мястото на удара и предприел аварийно спиране с изнасяне вляво. Поради недостиг на път и време, автомобилът не успял да спре и ударил с предния калник и предната странична част на бронята велосипеда в областта на левия педал.

Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза въззивният съд е констатирал, че смъртта на Л. Г. е настъпила при процесното ПТП в резултат от тежка съчетана травма, като водещи са закрита черепно-мозъчна и гръбначна травми, получени при блъскане на велосипедиста от товарния автомобил и последващо падане на твърда повърхност.

По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия съдебният състав се е позовал на заключенията на автотехническите експертизи и е приел, че с поведението си велосипедистът сам се е поставил в опасност да стане жертва на ПТП, тъй като не е спазил изискването на чл. 80, т. 2 ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Вместо това Л. Г. се е движил по средата на лявата /скоростна/ лента на пътното платно на централен градски булевард с натоварено движение. Ако се е движил в дясната пътна лента до десния бордюр или на десния тротоар, удар не би настъпил. По изложените съображения въззивната инстанция е определила съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер 50 %.

С въззивното решение е прието, че към датата на процесното ПТП товарният автомобил, управляван от Карамфил И., е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

За установяване на наличието на особено близка връзка между починалия и ищцата и причинените й неимуществени вреди, въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели Л. Г. /съпруга на загиналия и баба на ищцата/ и Жени П. /съседка на семейството/ и е приел, че родителите на ищцата се разделили, когато тя е била на две години; след тяхната раздялата ищцата е отглеждана основно от своите баба и дядо от 2-3-годишна възраст, като основните грижи е полагал дядото, който е поел ролята на родител и повече от 10 години се е грижел за внучката си всекидневно, тъй като бабата е гледала болни хора, а майката работела на две смени. Към момента на смъртта на Л. Г. ищцата е била на 12 години, плачела, била неспокойна, станала по-затворена и необщителна. Наложило се да посетят с баба си психолог и терапевт. Съдебният състав е направил извод, че отношенията между внучката и дядото са надхвърляли обичайните връзки на обич и привързаност между дядо и внуче. Мъката от загубата на дядото надвишава нормалната такава при загуба на близък родственик и скръбта на ищцата не е отзвучала въпреки изминалите години от смъртта на Л. Г..

Доводът на ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/, че Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС няма обратно действие е приет за неоснователен по съображения, че към датата на непозволеното увреждане приложимият закон - ЗЗД, е бил в сила и претърпялото развитие на тълкуването от ВКС на действащия закон не може да обоснове извод за неприложимост на чл. 52 ЗЗД към конкретния случай.

За да определи дължимото обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо в резултат на процесното ПТП в размер 60 000 лв., въззивният съд е съобразил преживяната от ищцата силна скръб от загубата на любимия дядо, отражението на тази загуба върху психиката на 12-годишното момиче и продължаващото страдание от липсата на човека, който е бил най-силната опора за ищцата. Възражението на застрахователното дружество за приложимост на разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, която ограничава обезщетенията до 5 000 лева - до приемането на методиката по чл.493а КЗ е прието за неоснователно по съображения, че цитираното ограничение противоречи на правото на Европейския съюз и практиката на СЕС, обективирана в решение на СЕС по дело С-277/12.

С оглед на отчетеното съпричиняване 50 %, е направен извод, че застрахователното дружество следва да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лв.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос е материалноправен и се отнася до предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Въпросът е релевантен, тъй като е обусловил изхода на конкретното дело с оглед уважаването на предявения иск. Настоящият съдебен състав счита, че предвид съображенията, с които въззивният съд е обосновал активната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя дядо, въззивното решение в обжалваната от ответното застрахователно дружество част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия материалноправен въпрос за проверка дали същият е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, цитираните от касатора решения и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Формулираните от касатора в т. 2 от инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са относими към конкретните факти и обстоятелства по делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от събраните доказателства. Преценката на конкретните факти по делото, които са от значение за извода за наличие на особено близка връзка между починалия и неговата внучка – ищца по делото, касае обосноваността на съдебното решение и е предмет на проверка в производството по чл. 290 ГПК след допускане на касационно обжалване на решението, но не и в производството по чл. 288 ГПК.

Въпросите по т. 3 и т. 5 от инкорпорираното в касационната жалба изложение са свързани с определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и отговорът им зависи от отговора на първия материалноправен въпрос и правилността на извода за наличие на материалноправна легитимация на ищцата.

Посоченият от касатора в т. 4 от изложението правен въпрос е релевантен, тъй като е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че цитираното от касатора решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неотносимо – с него се дава отговор на въпроса за темпоралното действие на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но не и на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по ткълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 600 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение