Определение № 72 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 404/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.60218/13.09.21 по ч.г.д.№.1025/21 на ВКС, ІV ГО, молбата на В. В. К. по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК за изменение на постановеното по делото определение /по чл.288 ГПК/ №.60500/17.06.21 в частта за разноските е частично уважена – определението е изменено, като разноските, които молителят е осъден да плати на Н. Е. Р. /3000лв./, са намалени до размер на 1500лв. Постъпила е частна жалба от В. В. К. с искане за отмяна на определението в частта, с която молбата му по чл.248 ГПК на практика е отхвърлена до размер на 1500лв. Ответната страна Н. Е. Р. оспорва молбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. В атакуваното определение подробно са посочени обстоятелства, които са съобразени от съда при произнасянето му по основателността на молбата – обема на упражнената защита - изразяваща се само в отговор на касационната жалба, без явяване в открито заседание, обстоятелството, че производството по чл.288 ГПК не се отличава с особена фактическа и правна сложност /в това число доколкото жалбата е частично недопустима и оставена без разглеждане, липсва правен въпрос в изложението, а основанието на чл.280 ал.2 ГПК е бланкетно посочено/, като същевременно отговорът съдържа и съображения по основателността на оплакванията в жалбата, които също не обуславят извод за голяма фактическа и правна сложност, но същата не е и минимална. При тези обстоятелства възнаграждението е намалено над минимума /1346,27лв./ – до размер от 1500лв. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Съдът е изложил подробни мотиви, съобразявайки релевантните законово установени - в чл.78 ал.5 ГПК, критерии за извършване на преценката за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Отчел е както обема на извършените процесуални действия /доколкото предоставената защита на практика се изчерпва единствено с депозиране на отговор на касационната жалба – предвид приключването на производството на фаза допустимост и недопускането на касационно обжалване/, така и фактическата и правна сложност на делото /в това число предвид съдържанието на изложението на касационните основания и частичното оставяне без разглеждане на касационната жалба/. Преценката е съответна на упражнената процесуална защита, поради което частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение е неоснователна. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,