Определение № 427 от 03.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3454/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. М., В. Б. П.-М. и С. Е. М., представляван от своята майка и законен представител В. Б. П.-М., и тримата представлявани от адв. Р. А., против решение № 122 от 07. 06. 2017 г., поправено с решение от 12. 07. 2017 г. и решение № 77 от 10. 04. 2018 г., и трите постановени по в. гр. д. № 608/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 545 от 14. 10. 2016 г. по гр. д. № 1513/2013 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М., правоприемници на починалия ищец Б. П. П., срещу В. П. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на Б. П. П. от наследството на Ф. Б. П. и П. Б. П., чрез намаляване до размера необходим за допълване на запазената му част, на дарение на недвижим имот – втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ VI-им.80, в кв. 13 по плана на [населено място] чифлик, извършено с н.а. № 116, том III, дело № 432/2006 г. на нотариус Б. А., в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М. против В. П. Б. иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, за делба на втория етаж от описаната по-горе двуетажна жилищна сграда и в частта, с която квотите на съделителите в допуснатите, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, до делба между С. Е. М. и В. П. Б. постройки от допълващото застрояване /баня с тоалетна от 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., външна тоалетна с площ от 2 кв.м., складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м./ са определени с размери 1/4 за С. М. и 3/4 за В. Б.. Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Ответниците по касационната жалба В. П. Б. и И. С. Б., чрез адв. Д. М. З., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: В изложението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: а/. длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да разгледа всички възражения и доводи на страните, направени с въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото; б/. длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението, да изложи собствени мотиви; в/. предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания и възражения. Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с ТР № 1/2013 г., ТР № 4. 01. 2001 г., както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Налице са основания за допускане до касационно обжалване на решението по така поставените въпроси. Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М., правоприемници на починалия ищец Б. П. П., срещу В. П. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН се съдържа оплакване за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснато нарушение на чл. 31 ЗН, изразяващо се във включване в наследствената масата по чл. 31 ЗН и остойностяване на имущества, които не са принадлежали на наследодателите-дарители Ф. П. и П. П. към смъртта им, като по този начин стойността на наследствената маса е определена погрешно, което се е отразило и на определените от съда стойности на разполагаемите и запазени части, съответно и на крайния извод накърнена ли е запазената част на ищците от наследството на дарителите и следва ли дарението да бъде намалено до възстановяването й. Конкретизирано е, че неправилното включване в наследствената маса по чл. 31 ЗН се отнася до посочените по-долу постройки на допълващо застрояване, които не са били самостоятелен обект на правото на собственост, обслужвали са самостоятелните обекти в жилищната сграда, построена върху държавен имот, и са притежавани от собствениците на същите В. П. /собственик на 1/2 ид.ч. от първия етаж, на целия втори етаж и на 3/4 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж/ и Б. П. /собственик на 1/2 ид.ч. от първия етаж и на 1/4 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж/, а именно: лятна кухня 16 кв.м., две селскостопански постройки /север/ общо 24 кв.м., външна тоалетна 2 кв.м., баня с тоалетна 10 кв.м., селскостопанска постройка за отглеждане на животни по северозападната граница 10 кв.м. и селскостопанска постройка за отглеждане на животни /свинарник/ по североизточната граница от 12 кв.м. Мотивите към въззивното решение в частта по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не съдържат обсъждане на така въведения от въззивниците довод за неправилност на първоинстанционния акт и се изчерпват с констатацията за неоснователност „на иска за намаляване на запазени части“. Липсата на мотиви към въззивното решение в частта по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, отразяващи извършена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора, неразглеждането на направените във въззивната жалба възражения, касаещи този иск и необсъждането на събраните във връзка с тези възражения доказателства противоречи на ТР № 1 от 4. 01. 2001 г., както и на становищата по тези въпроси, изразени в цитираните от жалбоподателите решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поради изложението, налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционния акт в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН. Обусловеността на изхода на делото по иска по чл. 69 ЗН за делба на втория етаж от процесната двуетажна жилищна сграда от изхода на делото по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване дарственото разпореждане с този етаж, извършено от наследодателите в полза на съделителя В. Б. налага допускане до касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен искът за делба на втори етаж от двуетажната жилищна сграда. Изводът дали постройките на допълващото застрояване към смъртта на наследодателите са били самостоятелни обекти на правото на собственост и са притежавани от тях /на основание отстъпено и реализирано право на строеж върху държавен имот/ или не, тъй като не са самостоятелни обекти, а обслужват построената в държавен имот двуетажна жилищна сграда и са били притежавани в съсобственост от собствениците на самостоятелните жилищни обекти на първия и втория етаж от двуетажната жилищна сграда, е от значение при извършване на преценката кои лица са съсобственици на тези постройки и какви са дяловете им в съсобствеността. Поради това, касационно обжалване на решението ще следва да бъде допуснато и в частта, с която е потвърдено решението на районния съд в частта относно квотите на съделителите в допуснатите до делба постройки от допълващото застрояване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение