Определение № 19 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР, [населено място], приподписана от юрисконсулт И. С., срещу въззивно решение от 9.01.2013 г. по гр.д. № 671/2012 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 701 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 1744/2012 г. на Шуменския районен съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. Х. И., Я. И., Д. Я. И. и И. И. Х. обезщетение по чл.255, ал.2 ЗМВР, дължимо поради смъртта на Я. И. И. в размер на по 1000.80 лева. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че по материалноправните въпроси: при предявен иск с правно основание чл.255, ал.2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО: следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършваните от него действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. Поставя се и въпросът дължат ли държавните учреждения държавна такса за въззивно и касационно обжалване, ако делото е образувано по спор свързан с вземане на физическо лице. Поддържа се, че поставените материалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, като същите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният процесуалноправен въпрос също имал значение за развитието на правото, тъй като се разрешавал противоречиво от съдилищата, за което е приложена към въззивната жалба практика. Ответниците по касационната жалба - М. Х. И., Я. И., Д. Я. И. и И. И. Х. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима. С определение № 164 от 26.06.2013 г. е спряно производството по настоящото дело до произнасяне на ОСГТК по направеното искане за постановяване на тълкувателно решение по поставения процесуалноправен въпрос дължат ли държавните учреждения държавна такса за въззивно и касационно обжалване, ако делото е образувано по спор свързан с вземане на физическо лице. На 17.10.2013 г. е прието ТР № 6 по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови и се постанови определение по чл.288 ГПК. Поставеният в изложението правен въпрос – при предявен иск с правно основание чл.255, ал.2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО и следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал е обусловил решаващите изводи на съда. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в решение № 56 от 1.03.2011 г. по гр.д. № 117/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 369 от 22.11.2011 г. по гр.д. № 1579/2010 г. на ВКС, ІV г.о., поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На поставения процесуалноправен въпрос - дължат ли държавните учреждения държавна такса за въззивно и касационно обжалване, ако делото е образувано по спор свързан с вземане на физическо лице е дадено разрешение в цитираното по-горе тълкувателно решение, като е прието, че държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния служител. При този отговор на поставения процесуалноправен въпрос следва, че на жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 80.06 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение