Определение № 2192 от 07.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М. против решение № 177/11.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 93/2023 г. от 2-ри търговски състав на АС-Пловдив. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на Окръжен съд – Пловдив. Съдът е приел,че съгласно чл. 49 от ПИКЕЕ за установяването на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия се извършва проверка и се съставя протокол. В случая такава е извършена и тя е завършила със съставянето на констативен протокол № 646701 от 22.12.2021 г. Той е подписан от двете лица извършили проверката от името на ответното дружество, т.е. това изискване на ПИКЕЕ е спазено. Той е подписан и от свидетел - младши полицейски инспектор, тъй като към момента на проверката клиентът не е открит, което сочи, че изискванията на чл. 49, ал.1 от ПИКЕЕ също са спазени. Прието е, че протоколът е съставен при спазване изискванията на ПИКЕЕ. В него от страна на лицата извършили проверката е установено, че има „присъединен неправомерно директен кабел 4 х 35 мм2 в имота на абоната. Консумираната ел.енергия не се отчита от СТИ - средство за техническо измерване.“ В протоколът е посочено, че е уведомено МВР на тел.112, както и че клиентът не е открит на адреса. В протокола е удостоверено извършване на измерване по отношение на подаването на ел. енергия по този кабел, както и индивидуализация на обекта, клиентския номер и изписан номер на измервателната точка /ИТН / - жилищна сграда, находяща се в [населено място]. Посоченият клиентски номер е идентичен с този на ищеца, като е налице и съвпадение досежно номера на измервателната точка за обекта на ищеца в [населено място]. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства относно верността на констатациите в протоколи – свидетелски показания и съдебна експертиза. С оглед на изложеното съдът е приел, че в патримонима на ответника е възникнало правото да преизчисли консумираната от ищеца ел. енергия поради наличие на предвидените в чл. 51 от ПИКЕЕ предпоставки, а в този на ищеца съответно задължението за заплащането и. Размерът и стойността на същата съотвестват на тези посочени във фактурата вземането, по която се оспорва, което прави искът неоснователен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и се позовава на очевидна неправилност – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Поставят се процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да изложи собствени мотиви, да извърши преценка на всички доказателства по делото и да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и при непълно, необосновано и противоречиво заключения на експертиза, да назначи нова такава. Съдът е изложил собствени мотиви, обсъдил е всички събрани по делото доказателства и възраженията и доводите на страните, като в тази насока липсват основания за да се приеме, че е налице противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Не са изложени и мотиви защо касаторът счита, че решението е очевидно неправилно, като се посочва единствено съдебна практика на ВКС, в която е посочено кога едно решение е очевидно неправилно. Следва да се отбележи, че по относимите /макар и непосочени от касатора/ въпроси е налице разрешение в практиката на ВКС - решение № 85 по гр. д. № 2528/2021 г., ІV г. о., и решение № 50186 по гр. д. № 4372/2021 г., ІV г. о. В тях се приема, че разпоредбите на чл. 50 - 56 от действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ от 2019 г.) не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. Според чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 51 ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ ПИКЕЕ (където е систематичното място и на разпоредбата на чл. 51 ) операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата (какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото"; а ползвателят на мрежата (респ. – крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа. От изложеното се прави извод, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ. Следва да се посочи, че при анализа на посочените разпоредби е съобразена и практиката на ВКС (напр. решение № 77 по гр. д. № 2708/2021 г., ІІІ г. о., решение № 61 по гр. д. № 1898/2021 г., ІІІ г. о., и решение № 50074 по гр. д. № 1099/2022 г., ІІІ г. о.), съгласно която подзаконовата уредба в чл. 56 от ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 540 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС