Определение № 60277 от 18.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 678/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД срещу определение № 2607 от 23.11.2020г. по ч. гр. д. № 3770/2020г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 28.08.2020г. по т.д. № 298/2019г. на Окръжен съд – София, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, а именно за присъждане на разноски в размер на 296 лева, направени по изпълнително дело № 68/2019г. по описа на ДСИ при РС- Ихтиман. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно в обжалваната част. Сочи, че с оглед на това, че ЧСИ М. С. е установила, че ответното дружество има една единствена банкова сметка, налага запор върху нея, но от банката я уведомяват, че наличният авоар по сметката е преведен по предходно наложен запор по изл. дело № 68/2019г. на ДСИ РС-гр. И., поради което дружеството е подало молба за присъединяване по изпълнителното дело, по което след присъединяването е заделена полагащата се част на дружеството при извършване на разпределението. Счита за неправилен извода на съда, че налагането на обезпечителната мярка приключва с извършването от страна на съдебния изпълнител на дейстивята по чл. 400, ал.1 ГПК. Сочи, че запорът, съгласно чл.401 ГПК, наложен за обезпечение на иска, произвежда действие, предвидено в чл.456, ал.1 ГПК, според което по всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. С оглед на така предвидената в ГПК хипотеза, при която действията по налагане на обезпечителната мярка не се ограничават с налагането на запора, а следва да се извърши и допълнително действие – присъединяване по изпълнителното дело на обезпечения кредитор, за да се гарантира действието на обезпечението, поради което присъединяването по изпълнителното дело като обезпечен кредитор по чл.401, изр. първо ГПК, е действие по налагане на обезпечителната мярка и му се дължан направените разноски за присъединяването. Ответникът по частната жалба не представя отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, въззивният съд е приел следното: Първо, тежестта на разноските в исковото производство принципно следва да се възложи на ответника, на основание чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си той е станал причина за завеждане на исковото дело, доколкото искът по чл.517, ал.4 ГПК е отхвърлен, поради погасяване на дълга в изпълнителното производство след предявяване на иска. Второ, обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка и независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния изход на спора. Трето, Обезпечителното производство няма характер на изпълнително такова и липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от СИ, като преценката за дължимостта им са на исковия съд. Разноски по изпълнението могат да се съберат от съдебния изпълнител директно, съгласно чл.79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на друг изпълнителен титул, но разливащото се по чл.400 ГПК производство пред СИ е обезпечително, а не изпълнително. Четвърто, извършена е преценка, че процесните разноски не са разноски по налагане на обезпечението, която фаза на обезпечителния процес приключва с извършване на съдебния изпълнител на дейността по чл.400, ал.1 ГПК за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед от 23.12.2019г. за допуснатите обезпечителни мерки - запори върху посочени банкови сметки, което е осъществено чрез изпращане на запорно съобщение до третите задължени лица-банки, като запорите се считат наложени от момента на получаване на запорните съобщения – чл.450, ал.3 ГПК. С това се изчерпва предметът на образуваното пред ЧСИ М. С. изпълнително дело и само разноските по това дело могат да се приемат като разноски по налагане на обезпеченителните мерки, допуснати по исковото производство. Прието е, че нямат характер на такива направените от ищеца разноски за присъединяването му като взискател по другото изпълнително дело, което няма за предмет привеждане в изпълнение на процесната заповед, а има за предмет принудително изпълнение на парични вземания на други кредитори, по което присъединени по право са всички кредитори с обезпечени искове, съгласно чл.459 ГПК. Самото присъединяване обаче е във връзка с евентуалното бъдещо принудително изпълнение на вземания на ищеца спрямо ответника, а не във връзка само с обезпечаването на висящия иск. Изложени са съображения, че дори и ищецът да не беше присъединен по посоченото изпълнително дело, това няма да доведе до липсата на наложена обезпечителна мярка, допусната по исковото производство, тъй като тя е наложена с достигането на запорните съобщения до третите задължени лица. Нищо повече не е нужно за изпълнение на обезпечителната мярка, а след налагането й предметът на обезпечителното производство се счита изчерпан. Извън този предмет е дали и как ищецът ще събере вземанията си, по повод на които е наложено обезпечението – това може да бъде предмет на изпълнително производство за събирането им, а не на обезпечително производство. С оглед на това, направените от ищеца разноски за присъединяване като взискател по изпълнителното дело не са присъдени. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с произнасянето от въззивната инстанция по следните правни въпроси: 1/ Подлежат ли на присъждане разноски, направени в обезпечителното производство, с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход?; 2.1/ Следва ли с решението по съществото на спора, с оглед крайният му изход, да се присъждат разноски в обезпечителното производство, сторени за присъединяване по образувано изпълнително дело, когато взискателят по това изпълнително дело насочва принудителното изпълнение върху обезпеченото имущество?; 2.2/ Разноските, направени във връзка с присъединяването по образувано изпълнително дело, когато взискателят по това изпълнително дело насочва принудително изпълнение върху обезпеченото имущество, част от разноските по обезпечението ли са?; 2.3/ По кой ред следва да се присъдят разноските, направени във връзка с присъединяването по образувано изпълнително дело, когато взискателят по това изпълнително дело насочва принудително изпълнение върху обезпеченото имущество?; 2.4/ Присъединяването по образувано изпълнително дело, когато взискателят по това изпълнително дело насочва принудително изпълнение върху обезпеченото имущество, действие по налагане на обезпечение ли е или не? Касаторът поддържа, че по първи въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като актът е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а по останалите въпроси е налице позоваване на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпреки че първи въпрос покрива общото основание на чл. 280, ал.1 ГПК, той не може да предпостави допускането на определението до касация, тъй като не е осъществен наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въззивният състав в съответствие с т.5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е приел, че разноските, направени в обезпечителното производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора. В случая неприсъждането на процесните разноски не се дължи на извода на съда, че направени в обезпечително производство разноски не следва да бъдат присъждани, а на констатацията му, че конкретните разноски не са направени в такова производство. Отговорът на въпрос № 2.1 е обусловен от възприемане за вярно твърдението на касатора, че разноски за обезпечителното производство са сторените такива за присъединяване по образувано изпълнително дело, когато взискателят по това изпълнително дело насочва принудителното изпълнение върху обезпеченото имущество, което в противовес от приетото от съда, че това не са разноски за обезпечително производство, поради което по отношение на този въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпрос № 2.3 - по кой ред следва да се присъдят разноски, направени във връзка с присъединяване по образувано изпълнително дело, по което изпълнението е насочено върху обезпеченото имущество, не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания акт, тъй като не е обусловил изхода на спора, с оглед на това, че по него няма произнасяне от апелативния съд. По въпроси 2.2. и 2.4 също не може да бъде допуснато касационното обжалване, тъй като по въпроса как се налага запор върху вземане /каквато именно обезпечителна мярка в случая е предмет на обезпечителното производство/ е формирана задължителна практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното определение, което изключва приложението на посочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така в съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2013г. от 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато постановената от съда обезпечителна мярка е запор на вземане, тя се налага от съдебния изпълнител чрез изпращане на третото задължено лице на запорно съобщение – чл.449, ал.1, чл.450, ал.2, чл.507, чл.515-517 ГПК, което изключва налагането на този вид обезпечителна мярка чрез други действия. Предвид изложено, въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд