Определение № 2602 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1866/2026 г.

Производство по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв.Е. М. Г. от САК, като процесуален представител на Н. М. П., евентуално - в лично качество, срещу определение № 15480/17.07.2026г. по възз.ч.гр.д.№ 7188/2026г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение подадената от адв. Е. М. Г., процесуален представител на Н. М. П., частна жалба срещу определение № 14897/20.04.2026г. по гр.д.№ 41104/2025г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение № 4348/06.03.2026г. в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, на основни процесуални правила и е необосновано. Релевирано е оплакване, че е недопустимо обсъждано признатото с влезлия в тази част в сила съдебен акт и неоспорено право по чл.38, ал.2 ЗА, доколкото въззивният съд е сезиран само от адвоката, предоставил безплатна правна помощ, и само по въпроса дали размерът на възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да бъде увеличен. Според частния касатор е налице непълно приложение на изричните критерии по чл.36, ал.3 ЗА( ред. след изменението, обн. ДВ бр.17 от 13.02.2026г.), доколкото не са отчетени необходимата извънсъдебна подготовка, времето, отговорността, икономическият интерес и качеството на изградената от адвоката правна теза, засегнатият интерес, който според него е пряко обвързан и съизмерим с отговорността и риска, които адвокатът носи към своя клиент. Релевирано е и оплакване за подценяване на правната и фактическа сложност на делото. Според частния касатор не е определена индивидуализирана, справедлива и обоснована икономическа оценка на конкретната правна услуга чрез критериите на закона и липсват конкретни и проверими мотиви за определения размер от 450 евро. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА да бъде определено в претендирания размер от 1811.85 евро, съответстващ на размера по чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г., евентуално – на 1358.89лв., съответстващ на размера по чл.9, ал.1 от Наредбата.

В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност, са въведени допълнителните селективни предпоставки по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Когато с първоинстанционния съдебен акт е признато и присъдено право на адвоката по чл.38, ал.2 ЗА, задължената за разноските страна не е оспорила възникването на това право и възлагането му в нейна тежест, а жалбата на ищеца е насочена единствено срещу отказа да бъде увеличен вече присъденият размер, допустимо ли е въззивният съд служебно да изследва въпроса относно наличие на предпоставките за възникване на правото и да използва извода за тяхната липса като самостоятелно съображение за отхвърляне на жалбата? Частният касатор намира, че даденото разрешение е в противоречие с определение № 411/11.02.2026г. по ч.т.д.№ 1032/2025г., II ТО.

2. Когато още с исковата молба е поискано присъждането на разноски по делото, а преди приключване на устните състезания е представен договор за правна защита и съдействие, установяващ предоставянето на безплатна адвокатска помощ на конкретно основание по чл.38, ал.1 ЗА, необходимо ли е страната да направи второ, отделно и изрично искане за възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, и представлява ли подадената след устните състезания молба, с която се насочва вниманието на съда към вече заявеното искане и към представения договор, нова и преклудирана претенция за разноски? По този въпрос частният касатор се позовава на определение № 258/08.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1275/2020г., IV ГО, определение № 319/09.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2186/2019г., IV ГО и др., евентуално поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

3. Длъжен ли е съдът при определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА да извърши индивидуална оценка на отделеното време, обема, съдържанието и количеството на извършената работа, като отчете не само броя на формално отразените процесуални действия и явяванията в съдебно заседание, но и целия обективно необходим и реално положен извънсъдебен, подготвителен, писмен, комуникационен и организационен труд, като част от критериите по чл.36, ал.2 и ал.3 ЗА? Частният касатор намира, че по този въпрос въззивното определение се отклонява от линията, проведена в решение № 298/20.05.2024г. по гр.д.№ 2278/2023г., III ГО, определение № 4888/29.10.2024г. по ч.гр.д.№ 3551/2024г., I ГО, определение № 3454/19.12.2024г. по ч.т.д.№ 1764/2024г., II ТО и др.

4. Може ли липсата на ненужни доказателствени искания, повторни становища и писмени бележки да бъде третирано като ниска стойност на правната услуга, когато изготвената искова и уточняваща молба са довели до пълно уважаване на иска и избраната процесуална стратегия е съобразена с разпределението на доказателствената тежест? По този въпрос е въведено основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

5. При определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 и ал.3 ЗА длъжен ли е съдът, при прилагане на критериите „засегнат интерес“ и „условия, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието“ да съобрази не само номиналната стойност на предмета на спора, но и значимостта на защитата за клиента, възможните неблагоприятни последици и обема на професионалната и имуществена отговорност, която адвокатът поема при евентуално виновно неизпълнение? Частният касатор поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи за неяснота на изменената разпоредба чл. 36, ал.2 и ал.3 ЗА и липсата на съдебна практика по нея.

6. Длъжен ли е съдът при определяне на конкретен паричен размер по чл.38, ал.2 ЗА да изложи проверими мотиви как всеки от законовите критерии по чл.36, ал.3 ЗА е съотнесен към определения размер, вкл. как са оценени засегнатият интерес, времето, необходимата квалификация и професионалната отговорност? По този въпрос са поддържани едновременно основанията по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

7. При действието на § 21, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗА, според който до приемането на новата наредба се прилагат критериите по чл.36, ал.3 ЗА и по аналогия Наредба № 1, може ли съдът да определи възнаграждение, което е многократно по-ниско от съответната ориентировъчна стойност, без да посочи конкретни обстоятелства/, които/ оправдават степента на отклонението и каква индивидуализирана икономическа оценка на услугата е извършил вместо това? По въпроса е поддържано основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

С писмен отговор насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕАД, чрез юрисконсулт Й. К., изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с частна жалба на ищеца, чрез адв. Е. Г., срещу постановеното по чл.248 ГПК първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с искане за увеличаване на размера на присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ГПК е потвърдено на две самостоятелни основания: първо, тъй като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е направено след приключване на устните състезания, и второ, независимо от значителния размер на цената на исковете, присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съответства на фактическата и правна сложност на делото, тъй като по делото са изложени две основания за недължимост /на вземането/, производството е приключило в едно ОСЗ, събрани са единствено писмени доказателства, от датата на образуване на делото до постановяване на решението са изминали по-малко от 9 месеца, адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, е подал единствено искова молба и уточнителна молба и, след освобождаване на доверителя му от ДТ, не е извършил нито едно процесуално действие до подаване на молбата по чл.248 ГПК, с изключение на молбата за отмяна на хода по същество, не е ангажирал доказателства и доказателствени искания, не е взел становище по отговора на исковата молба и по проекта за доклад, не се е явил в единственото ОСЗ и не е подал писмени бележки. Въззивният съд е приел, че, тъй като размерите в Наредба № 1/2004г. не са обвързващи за съда, няма пречка да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в значително по-нисък размер.

Настоящият състав не намира основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, която е приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора- общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните селективни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение ( чл. 281, т. 3 ГПК )

Доколкото крайният извод на въззивния състав е направен на две самостоятелни основания, само едното от които е, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА е направено след приключване на устните състезания, по първите два въпроса отсъства общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по третия, шестия и седмия въпроси произтича от отсъствието на въведената допълнителна селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се констатира отклонение от посочената съдебна практика по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК, формирана впрочем преди изменението на разпоредбата на чл.36, ал.3 ЗА(обн. ДВ бр.17 от 13.02.2026г.) Видно от мотивите на обжаваното определение, за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА въззивният съд е извършил индивидуална оценка на действителната фактическа и правна сложност на производството пред първата инстанция и извършената работа от адвоката, съответно преценката муне се основава единствено на броя на проведени ОСЗ пред първата инстанция. Съставът на Градския съд е обсъдил тези конкретни правно-релевантни обстоятелства, които са установими от данните по делото, и е изложил съображения как те се отразяват на размера на определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за първата инстанция.

Същевременно по шестия и седмия въпроси, по които е поддържано, отсъства и допълнителното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото относно задължението на въззивния съд за излагане на мотиви и относно необвързващия съда характер на възнагражденията в Наредба № 1/2004г. на ВАС е формирана съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Четвъртият въпрос не е значим за крайния изход на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото, видно от мотивите въззивният съд не е обсъждал избраните от адвоката процесуална стратегия и тактика сред релевантните за определяне на размера на възнаграждението по чл.38 ЗА обстоятелства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по петия въпрос произтича от отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е предпоставен от тезата на частния касатор, че „засегнатият интерес“ е пряко обвързан и съизмерим с отговорността и риска, които адвокатът носи към своя клиент. В този смисъл въпросът е пряко свързан със законосъобразността на обгжалваното определение. Отговорът му изисква проверка относно приложението на чл.36 ЗА при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА, каквато е изключена в селективната фаза на касационното производство.

Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.Съпоставени с мотивите на обжалваното определение, аргументите, с които се обосновава очевидната неправилност, не позволяват да се направи извод за допуснати от въззивния съд груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика, като се имат предвид възприетите от съдебната практика критерии за очевидна неправилност.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: