Определение № 592 от 28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. С., представлявана от адв. М. М., против решение № 4850/04.07.2017 г. по гр.д. № 15335/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 15969/13.10.2016 г. по гр.д. № 6478/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 45 ЗЗД Г. С. А. е осъдена да заплати на М. В. С. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия на ответницата, извършени на 08.04.2013 г., 09.05.2013 г.., 12.06.2013 г., 24.07.2013 г., 02.08.2013 г. и 21.08.2013 г., като вредите се изразяват в претърпени болки и страдания от предизвикан обрив по тялото и крайниците на ищцата, както и в морални страдания, изразяващи се в увреждане авторитета на ищцата на работното място, злепоставяне пред колегите и клиентите на [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 07.02.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която са присъдени сторените разноски от ищцата и вместо него е отхвърлен предявеният от М. В. С. против Г. С. А. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 3 000 лв. и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите изводи. Жалбоподателката твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и конкретно и ясно да изложи мотиви кои факти намира за установени и кои за недоказани, респективно може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля “.Сочи противоречие с решение № 570/06.11.2009 г. по гр.д. № 4112/2008 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 139/24.04.2013 г. по гр.д. № 926/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. по описа на ВКС, III г.о., ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 77/30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 23/03.04.2017 г. по гр.д. 2634/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. 2. „Следва ли съдът да откаже да кредитира събрани по делото свидетелски показания на лица, които счита за заинтересувани от изхода на спора /във вреда на ответника/, без да обсъди дали съответстват или противоречат на останалите данни по делото“; 3. „Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетели, за които има съмнение в обективността им и следва ли съдът задължително да приложи разпоредбата на чл. 172 ГПК и да преценява показанията им с оглед на всички други данни по делото, при отчитане на възможната им необективност, включително и при съпоставка с писмените доказателства или не“. Твърди двата въпроса да са разрешени в противоречие с решение № 338/20.11.2013 г. по гр.д. № 1269/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 2236/08.07.1982 г. по гр.д. № 1798/1982 г. по описа на ВС, II г.о., решение № 800/22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 428/15.07.2010 г. по гр.д. № 843/2009 г. по описа на ВКС, I г.о.; 4. „Следва ли съдът да се мотивира защо приема даден свидетел за заинтересован от изхода на спора и на какво основание отказва да кредитира показанията му“; 5. „Длъжен ли е съдът при частично кредитиране на показанията на свидетел да посочи защо кредитира само тези показания и с кои от останалите събрани по делото доказателства кореспондират кредитираните показания при условие, че съдът сочи, че кредитира само показанията, които кореспондират с останалите доказателства по делото“.Позовава се на противоречие с решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.; 6.“Длъжна ли е въззивната инстанция при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси да се ограничи до съдържанието на въззивната жалба“.Сочи противоречие с решение № 764/19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 7. „Кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иска за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД“.Позовава се на противоречие с решение № 147/19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 8. „Как следва да бъдат квалифицирани от съда изявленията на страната за извършени действия от другата страна – като фактически твърдения или като умствени съждения и подлежат ли същите на установяване на тяхната истинност в хода на съдебното производство“.По отношение на този въпрос жалбоподателката твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 9. „Задължително условие за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД ли е противоправното поведение на ответника да представлява престъпление /обида, клевета/”,по отношение на който се позовава на противоречие с решение 147/19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Г. С. А., подаден чрез адв. Г. Б.. Поддържа се, че касационната жалба е процесуално недопустима,както ,и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в съда на 10.08.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявения иск /6 000 лв./, жалбоподателят е страна с интерес да обжалва постановеното решение и жалбата е процесуално допустима. Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ответницата в първоинстанционното производство Г. С. А., да се произнесе като втора инстанция по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди. В исковата молба, включително и в уточнителната молба, на М. В. С. подробно са описани действията на ответницата в периода 08.04.2013 г. – 29.08.2013 г., с които ищцата счита, че по време на работата им при общия работодател [фирма] ответницата е демонстрирала незачитането и неуважението ѝ като личност и ръководител, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравословното ѝ състояние с причинен масивен обрив по цялото тяло в резултат на преживения стрес, увреждане на авторитета ѝ пред колегите, негативни чувства на срам и унижение, влошаване на семейните ѝ отношения, страдала от главоболие, болка в очите, постоянно била подтисната и уморена. Тези негативни последици продължавали и към момента на предявяване на иска, въпреки че от октомври 2013г. ответницата не работила в дружеството, в което ищцата заемала ръководна длъжност. За да постанови атакуваното решение СГС подробно е изследвал събраните писмени и гласни доказателства във връзка с твърденията на страните и е достигнал до собствени фактически и правни изводи. Извършил е преценка на достоверността на свидетелските показания по см. на чл. 172 ГПК. Приел е за доказани твърденията на ищцата, че ответницата е извършила част от деянията, във връзка с които първата претендира да е претърпяла вреди. Установените изказвания на А., с които тя изразявала собствената си субективна интерпретация на факти, както и давала негативни оценки на поведението на С. е счетено, че не представляват нито обида, нито клевета. Изказванията ѝ, че С. прикривала прекия ѝ ръководител и други колеги, осъществяващи дискриминация по отношение на служителката, както и че планирала екипни срещи в дни, когато ответницата не е на работа, са оценени от съда като клеветнически твърдения. СГС обаче е счел, че по делото не се доказва в резултат на тези клеветнически твърдения ищцата да е претърпяла претендираните вреди. Не се е установило авторитетът ѝ на ръководител и ценен служител в компанията да е увреден нито пред колегите ѝ, нито пред партньорите. Не се доказва в резултат от отношенията ѝ с А. да са се влошили семейните ѝ отношения, нито да е претърпяла болки и страдания, а по отношение на твърдението за получен масивен сърбящ обрив по цялото тяло е взето предвид, че в приложените медицински документи като причина е посочена неуточнена алергия. Направен е извод за неустановена пряка причинна връзка между клеветническите твърдения на ответницата и претендираните от ищцата вреди. Тези мотиви са обосновали крайното разрешение на въззивния съд за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателката е формулирала множество процесуално-правни и материално-правни въпроси, които настоящият състав счита, че следва да уточни и конкретизира, съгласно законоустановените му правомощия на касационна инстанция и възприетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите поставени в т. 1 и т. 6 се отнасят до правомощията на въззивната инстанция. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което задължение произтича от характера на въззивното производство. Въпросите, поставени в т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от изложението на жалбоподателката се отнасят до преценката на свидетелските показания по см. на чл. 172 ГПК и обосноваването с оглед годността и достовереността им на фактическите изводи на съда. Двете групи въпроси представляват част от проблема за мотивиране на въззивния съдебен акт и по тази причина отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационна проверка. Налице е и претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси в т. 1, 6, 2, 3, 4 и 5 от изложението, уточнени и конкретизирани по-горе. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените материално-правни въпроси, съдържащи се в т.7, 8 и 9,които са част от предмета на спора, доколкото се отнасят до проблематиката на непозволеното увреждане, но са зададени общотеоретично. Така поставени изискват от касационния съд при преценка на основанията за допускане на касационна проверка да прецени правилността на атакуваното съдебно решение, което е недопустимо да бъде извършено в производство по чл. 288 ГПК.Тази преценка се извършва едва при разглеждането на касационната жалба по същество. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.