Определение № 212 от 04.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3315/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1509/20.02.2013 год. на К. Д. П., Л. К. П. и В. К. П., всички от [населено място] чрез адв. С. Й. - САК срещу въззивно Решение Nо 587 от 21.12.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 537/ 2012 година на ОС – Враца, в частта, с която е потвърдено решението на районния съд и е отхвърлен заявения ревандикационен иск за претендираната разлика от ¼ идеална част от недвижимия имот, подобрения и трайни насаждения. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила- диспозитивното начало,както и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване следните правни въпроси от значение за изхода на делото: „1.Налице е нарушение на диспозитивното начало и то е от съществено значение за крайния извод и решението по делото, а именно: площта и самостоятелността на парцела не са били предмет на делото респ. относно този факт липсва въведен спор и в двете съдебни инстанции. Делбеният протокол е представен единствено с оглед доказване наследствения характер на съсобствения имот. Последният е индивидуализиран по площ и граници от актуални официални документи и въз основа на тях е издаден нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка и в последствие е извършена и продажбата на ответника по делото; 2. Нарушение на материалния закон: ЗН- след като е прието, че делбеният имот съставлява ½ ид. част от парцела, от който ищците имат ¼ ид. част ,то при равни права на двете групи наследници на А. Т., и при приетото в мотивите, че Б. и И. А. не са доказали, че са придобили по давност частта на ищците, то те не са могли валидно да се разпоредят с повече от ¼ идеална част, каквато част притежават и ищците по делото т.е. касационното основание е неточното приложение на материалния закон, в резултат на което са нарушение законите материални права на ищците и материалната равнопоставеност на двете страни в процеса”. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация „В.’Е. [населено място]. Производството е образувано и по подадена самостоятелна касационна жалба вх. Nо 1376/ 18.02.2013 година на търговско дружество [фирма] [населено място] ,заявена чрез адв.В. Ч. срещу въззивно РешениеNо 587 от 21.12.2012 год. по гр.възз.д. Nо 537/2012 год. на ОС-Враца, в частта, с която решение Nо 202 от 07.03.2012 година по гр.д. Nо 387/2010 год. на РС-Враца е отменено частично по отношение на отхвърления ревандикационен иск до размер на ¼ идеална част от УПИ * в кв. 31 по плана на [населено място], обл. В. с площ от 1228 кв.м., и ¼ идеална част от всички подобрения и трайни насаждения и на ½ идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. и е постановено ново решение, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен в тези части, както и в частта, с която не е прието за разглеждане искането на „В.’ Е. с правно основание чл. 72 ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 15000 лв. съставляваща претенция за увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения и е отхвърлено възражението на дружеството с правно основание чл. 72 ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност, както и в частта за разноските. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, материалния закон ,както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се довод, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Въпросът кое е ползващото се по см. на чл. 537 ал.2 ГПК лице от издадения по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот при извършени последващи разпоредителни сделки с признатото от Нотариуса вещно право- лицето в полза на което е издаден нотариалния акт или негови частен правоприемник ? е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика- ТР 178/ 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС и ТР 3 от 29.11.2012 год. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че въпросът: задължително ли е участието в процеса на титуляра на правото по констативния нотариален акт по предявен срещу неговия частен правоприемник иск за спор относно признатото с охранителния акт вещно субективно право, съответно длъжен ли е ищецът да установи своите / конкуриращи/ права и спрямо това лице? е произнесен от въззивния съд в противоречие със посочената задължителна практиката на ВКС, а по въпроса длъжен ли е съдът да отмени констативния нотариален акт при уважаване на предявен от трето лице, чиито права засяга искът за собственост, съставлява ли искането за отмяна на нотариален акт самостоятелен иск и допустимо ли е отделното му разглеждане в друго производство, следва да има произнасяне от ВКС което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация- физически лица. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, налице е спор за вещни права/ собственост, подобрения, право на задържане/ над минимално определения имуществен праг на закона, поради което и двете са процесуално допустими. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично решение на първата инстанция по отхвърлените искове обективно съединени искове на К. Д. П., Л. К. П. и В. К. П. и е постановил ново решение, с което е признал правото на собственост на основание наследяване в полза на ищците общо на ¼ идеална част от следния недвижим имот-УПИ * в кв. 31 с площ от 1228 кв.м. по ЗРП на [населено място], общ.В., общо на ¼ ид. части от всички насаждения и подобрения и общо на ½ идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м. и на основание чл. 108 ЗС е осъдил ответника- [фирма] [населено място] да предаде владението на посочените идеални части от имота. Със същото решение не е прието за разглеждане искането на търговското дружество по чл. 72 ал.1 и ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 15 000 лв., увеличената стойност на имота, в резултат на извършени подобрения след 06.04.2006 год., а релевираното възражения за упражнено право на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС е отхвърлено като неоснователно и недоказано. Присъдени са разноски в полза на въззивниците- физически лица. Касационната жалба вх. Nо 1509/20.02.2013 год. на К. Д. П., Л. К. П. и В. К. П., всички от [населено място] заявена чрез адв. С. Й. - САК срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на районния съд и е отхвърлен заявения ревандикационен иск за претендираната разлика над признатата собственост на ¼ идеална част от недвижимия имот, подобрения и трайни насаждения, не може да бъде допусната до касационно обжалване. Селекцията на касационните жалби и допускането им да бъдат разгледани в открито съдебно заседание, съгласно дадените разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, се обуславя от преценката ВКС относно изведения, в см. на ясно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и посоченото и обосновано твърдение на касатора, че този именно въпрос, обусловил изхода на правния спор, е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВС/ВКС- т.1.,или е налице противоречиво произнасяне по този въпрос, обосновано с прилагане на влезли в сила решения, илюстриращи това – т.2 или касатора обосновава твърдение, че по повдигнатия по делото въпрос няма или няма достатъчно ясна съдебна практика, касае се до нова правна уредба, която следва да се прилага еднакво и точно от всички съдилища- т.3. С изложението на към касационната жалба на К. Д. П., Л. К. П. и В. К. П., посочените „въпроси” по чл. 280 ал.1 ГПК съставляват по своето правно естество наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, но не и поставени правни въпроси, в смисъла на правни проблеми, разрешени с обжалваното решение. Констатацията налице ли е посоченото нарушение на процесуалния или материалния закон може да бъде направена от състава на ВКС само и доколкото касационното обжалване е допуснато. Касационна жалба вх. Nо 1376/ 18.02.2013 година на търговско дружество [фирма] [населено място] ,заявена чрез адв.В. Ч. срещу решението на първата инстанция, в частта, с която същото е частично отменено частично досежно отхвърления ревандикационен иск до размер на ¼ идеална част от УПИ * в кв. 31 по плана на [населено място], обл. В. с площ от 1228 кв.м., и ¼ идеална част от всички подобрения и трайни насаждения и на ½ идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. и е постановено ново решение, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен в тези части, както и в частта, с която не е прието за разглеждане искането на „В.’ Е. с правно основание чл. 72 ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 15000 лв. съставляваща претенция за увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения и е отхвърлено възражението на дружеството с правно основание чл. 72 ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност, както и в частта за разноските също не може да бъде допусната до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т..1. В посочените „несъобразени от въззивния съд с обжалваното решение „ ТР Nо 178/30.06.1986 год. на ОСГК на ВС и ТР Nо 3/2012 год. на ОСГК на ВКС като задължителна съдебна практика не е изрично посочено, че ползващото се от констативния нотариален акт лице е само това лице, в полза на което са признати права по констативния нотариален акт, но не и лицето частен приобретател по сделка, изповядана въз основа на признатите права с констативен НА, което владее имота в хипотези на чл. 108 ЗС, поради което поставения въпрос не може да се приеме за произнесен в противоречие със задължителната практика на ВС/ВКС. Не може да обуслови допускане на касационно обжалване и поставеният втори въпрос, който засяга кръга на материално легитимирани по иска лица. Този въпрос се явява неотносим при недопускане на касационното обжалване по предходния въпрос, тъй като константната съдебна практика, че „ползващото се от оспорения констативен нотариален акт” е и лицето - частен преобретател, в полза на чиито праводател е издаден оспорения констативен нотариален акт, обуславя възможността ревандикационният иск да се насочи срещу това лице, владеещо недвижимия имот, без да се установяват едновременно и правата по отношение на лицето, праводател, в полза на което е издаден констативния нотариален акт. При безпротиворечиво следваната съдебна практика, че иска по чл. 537 ал.2 ГПК / респ. чл. 431 ал.2 ГПК отм./ не може да се предяви самостоятелно, тъй като като иск винаги има характера на ‘съпътстващ’ иска за собственост и произнасянето му е обусловено от изхода по спора за материално право- т.е. има произнасяне по него само ако искът за собственост, с който е оспорен констативния нотариален, се уважава, извеждането на въпрос който търси аналогичен отговор, без да са налице предпоставите на закона, така както ги сочи ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС в т.4, не може да обуслови извод за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия