Определение № 50026 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2435/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 229/17.03.2022 г. по гр.д. № 94/2022 г., с което Окръжен съд – Бургас на основание чл. 270, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на първата инстанция. Решението се обжалва от съпрузите М. и С. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправния въпрос: Необходими задължителни другари ли са страните по договора в производството по иска, предявен от трето лице за прогласяване нищожността на договора? Касаторът счита, че въпросът обуславя въззивното решение (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 270, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК. Поискал е спиране на касационното производство до приключване на тълк.д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС. Ответникът по касация А. П. П. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че касационната жалба е с допустим предмет (делото е гражданско с цена на иска над 5 000 лв.), от процесуално легитимирани страни (касатори са ответниците, при участието на които решението е постановено), спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а по тълк. д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС е постановено ТР № 7/13.01.2023 г. Повдигнатият въпрос обаче няма претендираното значение. Съображения: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът А. П. е трето лице за договора за покупкопродажба по н.а. № 75/05.12.2012 г., а искът за прогласяване на договора за нищожен е предявен срещу ответниците М. Б. (купувач по договора) и С. Б. (съпруг на купувача). Въззивният съд е приел за съвместна процесуалната легитимация на страните по договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а първоинстанционното решение - постановено по нередовна искова молба и без участието на продавача С. Г. И. - необходим задължителен другар на ответниците, срещу които искът е бил насочен и които са участвали в производството по делото. Настоящият състав намира, че приетото от въззивния съд съответства на ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС, а с това - и на т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Макар повдигнатият въпрос да обуславя решението, изключена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника по касация не може да бъде уважена. Въпросът за разноските по делото е производен от крайния изход на спора, а спорът не е разрешен. При тези мотиви, съдът