Определение № 50004 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 81/2018 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд София-град за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявения от „Вип Клуб“ ООД [населено място] срещу Българска народна банка [населено място] (БНБ [населено място]) иск за сумата от 8627.97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в размера на законната лихва за забавено изплащане на гарантирани влогове от 100 000.00 €, с равностойност 196 000.00 лева за периода от 30.06.2014 година до 04.12.2014 година, в резултат на твърдяно незаконосъобразно бездействие на банката по прилагане на Директива № 94/19/ЕО, във връзка с изплащане на гарантирания размер на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД [населено място] („КТБ“ АД [населено място]). С искова молба от 14.09.2016 година, подадена до Административен съд, [населено място], ищецът „Вип Клуб“ ООД [населено място] е предявил срещу БНБ [населено място] иск за обезщетение в размер на 8627.97 лева, представляващо законна лихва за забавено изплащане на гарантиран депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД [населено място] за периода от 30.06.2014 година до 04.12.2014 година. Въведени са твърдения, че забавата в изплащане на гарантираното и вземане е резултат от бездействието на БНБ [населено място] да вземе решение в изпълнение на задълженията, произтичащи от чл. 1, § 3, т. I от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, приложима с директен ефект като право на ЕС в областта на изплащането на гарантирани депозити. Първоначално искът е бил предявен пред Административен съд София-град, пред който е било образувано адм. д. № 9029/2016 година. С определение № 591/27.01.2017 година 37-ми състав на първо отделение на Административен съд София-град е приел, че производството по адм. д. № 9029/2016 година трябва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Съдът се е мотивирал с това, че ищецът твърдял, че е претърпял вреди в размер на законна лихва за забава за периода на забавено изплащане на гарантираното му вземане от „Корпоративна търговска банка“ АД [населено място]. Причинената вреда се дължала на незаконосъобразно бездействие на БНБ [населено място] да вземе решение в изпълнение на задълженията, произтичащи от директното прилагане на правото на ЕС в областта на изплащането на гарантирани депозити в очертания срок от чл. 1 § 3, т. i от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО. Също така твърдял нарушения на чл. 120 от ДФЕС във връзка с чл. 3 от ДЕС, както и нарушения на чл. 63-65 от ДФЕС. В исковата молба се сочело, че се претендира незаконосъобразно действие, изразяващо се в нарушаване на приложими с директен ефект норми от правото на ЕС. Алтернативно се претендирало незаконосъобразно бездействие по осъществяването на функциите на ефективен банков надзор. При тези твърдения съдебния състав на Административен съд София-град приемал, че съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, БНБ [населено място] регулирала и осъществявала надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Съгласно чл. 79, ал. 8 от ЗКИ, БНБ [населено място], нейните органи и оправомощените от тях лица не носели отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Тази регламентация на отговорността на БНБ [населено място] била в противоречие с обективната, безвиновна отговорност на държавата по ЗОДОВ и по-конкретно отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на административните органи при и по повод осъществяване на административна дейност. Доколкото в производството ще следвало да се изследва въпросът за вината по реда на чл. 45, във връзка с чл. 49 ЗЗД с оглед нормата на чл. 79, ал. 8 от ЗКИ (сега чл. 79, ал. 9 от ЗКИ), то и отговорността на ответника БНБ [населено място] можела да се реализира единствено по общия гражданско правен път-чрез иск за вреди от непозволено увреждане. С оглед на това и предвид цената на иска, то компетентен да се произнесе по бил Софийския районен съд, на когото делото следвало да се изпрати по подсъдност. Пред Софийския районен съд е било образувано гр. д. № 10 814/2017 година. С постановеното по това дело определение № 503 403/04.10.2018 година 55-ти състав, на І-во гражданско отделение на Софийския районен съд е прието, че се касае до твърдяно бездействие на БНБ [населено място] при упражняване на възложените й функции да осъществява ефективен банков надзор, т. е. вредите, чието обезщетяване се търси, произтичали от незаконосъобразните действия, съответно бездействия на БНБ [населено място] в това й качество. Евентуално се твърдяла, че е налице неправомерно бездействие на банката по отношение на изпълнението на задълженията й, произтичащи от Директива № 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити.. Затова твърдените действия, съответно бездействия на БНБ [населено място] били свързани с упражняваните от Централната банка функции като на административен орган с властнически правомощия и предявеният иск намирал своето основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разграничителният критерий за определяне на приложимия процесуален ред, а оттам и за определяне на подсъдността бил основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия били причинени вредите, което произтичало от ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на Общото събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. С оглед на това съставът на Софийския районен съд е приел, че не се касае до спор, който да е от компетентността на гражданските съдилища и на основание чл.135, ал. 4 (сега чл. 135, ал. 5) от АПК е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд София-град. С постановеното по делото определение № 87/02.11.2018 година производството по него е спряно на основание чл. 292, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, до приемане на тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2015 година на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“. С определение № 1/25.03.2021 година предложението на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно постановление по поставения въпрос е отклонено, с оглед променената нормативна уредба, поради което e налице основание по чл. 230, ал. 1 от ГПК за възобновяване на производството. Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбите е Административен съд София-град. С обнародвания в ДВ бр. 94/29.11.2019 година ЗИДЗОДОВ в закона се създаде чл. 2в, съгласно който когато вредите са нарушени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, исковете за обезщетение се разглеждат от съдилищата по реда на АПК-за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС и по реда на ГПК в останалите случаи. Също така е предвидено, че когато искът се предявява срещу няколко отчетници той се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице, за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Същевременно в чл. 203 от АПК (в редакцията му от ДВ бр. 77/18.09.2018 година, в сила от 01.01.2019 година, допълнена с ДВ бр. 94/29.11.2019 година) се предвиди, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се разглеждат по реда на Глава единадесета „Производство по обезщетения“ на АПК, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС. В § 6, ал. 1 от ПЗРЗИДЗОДОВ се предвиди, че разпоредбите на чл. 2в от ЗОДОВ и изменената разпоредба на чл. 203 от АПК се прилагат за исковите молби, предявени след влизането на закона в сила, като в ал. 2 от разпоредбата се предвиди, че неприключилите преди влизането му в сила производства се довършват от съдилищата, пред който са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. В конкретния случай „Вип Клуб“ ООД [населено място] е предявило иска си пред Административен съд София-град, който с определение от 17.01.2017 година е насрочил делото за разглеждане в открито заседание, но е прекратил производството преди провеждането на същото. Последното обаче не е довело до висящност на производството пред Софийския районен съд, тъй като той не е приел иска за разглеждане, а е повдигнал спор за компетентност между него и Административен съд София-град. Предвид на това момента на влизане в сила на § 6, ал. 1 от ПЗРЗИДЗОДОВ, обнародван в ДВ бр. 94/29.11.2019 година делото е било висящо пред административния съд, който се явява компетентен да разгледа иска съобразно посочената разпоредба. Освен посоченото съгласно т. 2 от ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на Общото събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл. 45-49 от ЗЗД. Разграничителния критерий за приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод на изпълнение на административна дейност. Поради това тези съдилища ще са компетентни и когато вредите са причинени от действията или бездействията на орган, който организационно не е включен в структурата на изпълнителната власт, ако същия извършва административна дейност и вредите са във връзка с нея. Определящ е характерът на извършваната дейност, а не организационното положение на органа. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ БНБ [населено място] регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, а съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗКИ същата упражнява надзор върху дейността на банките и когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал. При осъществяването на този си дейност по силата на чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ може да издава и да отнема лицензи на останалите банки. Съгласно чл. 151, ал. 1 и ал. 3 от ЗКИ отнемането на лиценз на банка се извършва с индивидуален административен акт на управителния съвет на БНБ [населено място], който може да бъде обжалван пред ВАС. От това произтича, че при упражняване на надзора върху останалите банки в страната БНБ [населено място] не действа в отношения на равнопоставеност, а в отношение на власт и подчинение, като осъществява предоставени й по силата на закона властнически правомощия, което е основание тази й дейност да бъде определена като административна такава. С оглед на това отговорността за вреди при или по повод извършването на тази дейност попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при който определящото за възникването на отговорността е това дали вредите са причинени при или по повод на изпълнение на административна дейност, а не от мястото на органа в структурата на държавните органи. Изключването на отговорността на БНБ [населено място] и нейните органи, освен за нанесени умишлени вреди, на основание чл. 79, ал. 9 от ЗКИ не налага извода, че ЗОДОВ е неприложим. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и съгласно чл. 8, ал. 3 от същия закон държавата не отговаря по този ред, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетяване, какъвто начин ЗКИ не е уредил. Освен това разпоредбата на чл. 79, ал. 9 от ЗКИ не изключва въобще отговорността на държавата за вреди, а само определя кога такава евентуално не се носи. Затова разпоредбата има материално правен характер и е неотносима към процесуалния въпрос кой съд е компетентен да разгледа спора. Тя ще бъде преценявана едва при постановяване на решение по съществото на спора. Предвид изложеното и тъй като се твърди, че вредите са причинени именно при упражняване от БНБ [населено място] на възложената й от закона надзорна дейност компетентен да се произнесе по предявения от „Вип Клуб“ ООД [населено място] срещу Българска народна банка [населено място] (БНБ [населено място]) иск за сумата от 8627.97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в размера на законната лихва за забавено изплащане на гарантирани влогове от 100 000.00 €, с равностойност 196 000.00 лева за периода от 30.06.2014 година до 04.12.2014 година, в резултат на твърдяно незаконосъобразно бездействие на банката по прилагане на Директива № 94/19/ЕО, във връзка с изплащане на гарантирания размер на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД [населено място] („КТБ“ АД [населено място])е Административен съд София-град, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане. По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,