Определение № 3148 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ж. Т. Н. и И. Д. Н., чрез адвокатите Н. Д., Ж. Т. и Г. Р. от АК-София и по касационна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрисконсулт Р. Ч., срещу решение № 184/31.10.2022 г. по гр.д.№ 265/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с което са уважени, респ. отхвърлени, частично предявените искове с решение № 53/25.03.2022 г. по гр.д.№ 203/2021 г. на Окръжен съд Ямбол и са уважени претенциите на Ж. Т. Н. и И. Д. Н. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 180 000 лева /за Ж. Н./ и 150 000 лева /за И. Н./, ведно със законните лихви от 09.11.2020 г. до изплащането, като исковете са отхвърлени до пълните частично предявените размери, съответно 250 000 лева и 200 000 лева. Касационната жалба на ищците е подадена срещу решението в частта за отхвърляне на исковете на Ж. Т. Н. за обезщетение над 180 000 лева и на И. Д. Н. над 150 000 лева, с доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по материалноправните въпроси, които се свеждат до критериите за определяне на обезщетението на неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД, вкл. при нарастваща инфлация в страната. Според касатора, въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрисконсулт Р. Ч., също е подадена касационна жалба срещу решението в неговата осъдителна част, с доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в изложение към тази жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а решението е и очевидно неправилно. За да постанови решението, въззивният съд приема, че на пътя Е. - ГКПП Лесово, сутринта на 09.10.2020 г., е настъпило ПТП между автобус „И. 50Ц14В“, с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил „Волво“, рег. [рег.номер на МПС], с прикачено полуремарке, при което е починал Д. И. Н. - пътник в автобуса, пътувал на предната двойна седалка до водача. С влязла в сила присъда на 11.04.2022 г. по НОХД № 386/2020 г. на ОК-Я., водачът на товарния автомобил е признат за виновен за настъпилата смърт по непредпазливост поради нарушаване на забраната за паркиране на платното за движение, но при съществен принос на водача на автобуса, управлявал с несъобразена за пътните условия скорост /99 км.ч/, която е над максимално допустимата за участъка, с оглед на техническата възможност да спре на мокра настилка през нощта в осветената зона от фаровете. Пътнотранспортното произшествие настъпва, когато паркиралата в дясната лента на движение на пътя товарна композиция без включени габаритни или аварийни светлини е била ударена в задната част от движещия се в същото платно автобус. Според мотивите на решението, от събраните доказателства се установява, че починалият Д. И. Н. е бил всеотдаен съпруг и баща, а съдържанието на връзката с жена му и неговия син, обосновава извод за преживяно от тях дълбоко емоционално разстройство и стрес, с оглед на което съдът приема справедлив размер на обезщетението от 180 000 лева за съпругата и 150 000 лева - за сина на починалия. При тези мотиви не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с обстоятелствата, при които съдът преценява дали са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение и определя неговия размер. В практиката на ВКС се приема непротиворечиво, че „очевидна неправилност“ е особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон, които съществено опорочава постановения съдебния акт /напр. законът е приложен в неговия противоположен смисъл или е приложена отменена правна норма/, които нарушават основни принципи на правото. Липсва явна необоснованост на мотивите, а обжалваното решение съдържа конкретната преценка на съда за установените правнорелевантни факти по делото - настъпило увреждане от застрахователно събитие, за което отговарят и двамата водачи на МПС, респ.техните застрахователи, тъй като са нарушили правилата на ЗДвП, което е установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която има задължителна сила за гражданския съд, съгласно чл.300 ГПК. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида или обема на търсената от страните защита. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК поради следните съображения: В изложението към касационната жалба на ищците по делото са поставени въпроси, които се свеждат до приложението на принципа за справедливост в чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение на неимуществените вреди при нарастваща инфлация в страната. Въпросите са обуславящи, но не дават основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в практиката на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.11, се приема, че при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинена смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и неговите близки, които търсят обезщетение на неимуществените вреди. Следва да бъдат взети предвид и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест, съобразно особеностите на конкретния случай, т.е. съдът присъжда обезщетение, като съобразява не само причините и механизма на произшествието, при който е настъпило увреждането, но и социално-икономическите условия, в т.ч. инфлацията, както и стандарта на живот в страната. В случая, въззивният съд е обсъдил всички относими за изхода на спора обстоятелства, като възрастта на починалия /53 г./, изключително близките и топли отношения с ищците, както и негативните последици от пътнотранспортното произшествие за тях - физически и емоционално, въз основа на които е достигал до решаващия извод за разстройство при социалното им общуване, в резултат от търпяната болка и страдание. Отделно е била съобразена конкретната икономическа обстановка и завишените премии по застраховка „Гражданска отговорност“, които според съда обуславят присъждане на обезщетение в по-висок размер. Повдигнатите въпроси във връзка с конкретните обстоятелства, които следва да бъдат преценявани при определяне на дължимото застрахователно обезщетение, не обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като в съдебната практика на ВКС е изяснено, че съдът е длъжен да определи обезщетението на неимуществените вреди по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но само ако с оглед на конкретно установените факти се доказва, че е налице основание за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане на определено лице или увреждането е причинено от неколцина, както е приел и въззивният съд. Обезщетението за вреди причинени от деликт се определя към момента на увреждането (арг.от чл.84, ал.3 ЗЗД) по вътрешно убеждение на решаващия състав на съда, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби. Не могат да бъдат споделени и аргументите за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи. Цитираните в изложението съдебни решения са по дела за обезщетения, не могат да бъдат съпоставени с настоящия случай. Изводите на съда за външните проявления в здравословното и емоционално състояние на ищците, с оглед на интензитета на причинените им болки, са направени конкретно, по вътрешно убеждение и изцяло в съответствие с разрешенията по сходни случаи на преки искове срещу застрахователи. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в частта, в която са уважени исковете за присъждане на застрахователно обезщетение, тъй като въпросите на ответника не покриват изискванията за поставен правен въпрос като общо основание за допускане до касация и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените въпроси за задължението на съда да съобрази конкретните обективно съществуващи факти по делото, във връзка с поведението на застрахования водач и механизма, при който е настъпило увреждането (застрахователното събитие) в причинно-следствена връзка с неблагоприятните последици за ищците, всъщност преповтарят доводите за неправилност в касационната жалба, с които се оспорва, че е налице основание за ангажиране на отговорност от водача на автобуса, в който е пътувал наследодателят на ищците, т.е. отговорът им предполага обсъждане на доводите и възраженията на страните, въз основа на които въззивният съд е приел за доказани всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Преценката на съда за наличието на виновно и противоправно поведение и на водача на автобуса е извършена по вътрешно убеждение на съдебния състав, с оглед констатациите на наказателния съд и осъдителната присъда на другия водач, която има задължителна сила за гражданския съд. Тези мотиви могат да бъдат предмет на контрол само след допускане до касация по конкретен правен въпрос, какъвто в случая липсва, тъй като формулираните въпроси по същността си повтарят оплакванията срещу правилността на фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение, поради което не се обоснова допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора. Съгласно т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г., ОСГК на ВКС, при разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. При определяне на дължимото обезщетение, в случая, въззивният съд е съобразил степента на въздействие от причиненото увреждане върху личния и социален живот на ищците, икономическата обстановка в страната, както и увеличаването на застрахователните премии по застраховките „Гражданска отговорност“. Преценката за конкретния размер на справедливото обезщетение, в този смисъл, е направена след анализ на доказателствата, чрез които се установяват всички релевантни за делото обстоятелства и е в съответствие с разясненията на ППВС № 4/23.12.1968 г., че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата. В съдебната практика на ВКС - напр. решение 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на IV г.о. е изяснено, че база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди могат да послужат също стандарта на живот в страната, икономическото развитие и средностатистическите показатели към датата на увреждането, но съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за подобно увреждане, а следва да установи дали са причинени вреди над обичайните като интензитет и вид, както и успешно ли е проведено пълно и главно доказване от ищеца, за да бъде присъдено исканото обезщетение. В случая, обаче, застрахователят е поставил въпроси, които не кореспондират с действителното съдържание на мотивите на обжалваното решение, въз основа на които е определено дължимото застрахователно обезщетение и липсват конкретни съображения да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на нормите за условията, при които са дължи застрахователно обезщетение на увредените лица. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на правните норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в този смисъл, а единствено са формулирани въпроси, които в едната си част по т.1, 2, 3 и 4 са фактически, не са обуславящи за спора /по т.7 и 8/, а в останала част са разрешени в съответствие с практиката на ВС и ВКС, поради което не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията в т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Предвид неоснователността на двете касационни жалби, разноските в касационното производство следва да останат в тежест на всяка от страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение