Определение № 60349 от 03.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Й. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.В. С. срещу определение № 75 от 14.6.21 г по ч.гр.дело № 307/21 г на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение № 41 от 17.5.21 г по гр.дело № 276/21 г по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е прекратено производството по делото. В касационната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено. С обжалваното въззивно определение е прието, че Д. Й. В. от [населено място] е предявил срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2б от ЗОДОВ.Първоинстанционният съд му е дал указания да заяви дали е проведена административната процедура по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, и ако е проведена да представи доказателства в този смисъл.С писмена молба ищецът е уточнил, че в случая не е необходимо да бъде изчерпана административната процедура, тъй като тя касае само случаи, когато претенцията е до 10 000 лв, какъвто не е разглеждания случай. При това положение съдът е прекратил производството по делото, а въззивният съд е потвърдил определението, като е приел, че съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред.Тази правна възможност е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, установени в разпоредбата на чл.8 ал.2 от същия закон, а именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Глава трета „А“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.Макар в настоящия случай претендираната от ищеца сума да е 100 000 лв, т.е по-голяма от посочената в чл.60а ал.3 ЗСВ, това обстоятелство не дерогира императивното правило на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ./С оглед липсата на приключила процедура по административен ред, която макар да е висяща, доколкото трае шест месеца от постъпване на заявлението-чл.60 ж ЗСВ, искът се явява процесуално недопустим, тъй като изчерпаната административна процедура е процесуална предпоставка за допустимост на гражданския иск за обезщетение за вреди по чл.2б от ЗОДОВ. Със ЗИДЗОДОВ /ДВ бр.98 от 11.12.12 г/ за първи път с приетата разпоредба на чл.2б се предвижда право на иск за обезщетяване на вреди от нарушение на правото по чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧОС по специалния закон, като дотогава такъв иск се е разглеждал по общия исков ред.В тази връзка е приета и нова разпоредба на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, според която гражданите и юридическите лица могат да предявят този иск по приключени производства само, когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по Глава трета „А“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.Процедурата по чл.60а се отнася само до приключени, а не до висящи граждански, административни и наказателни производства и прекратени досъдебни производства, а следва да бъде инициирана със заявление в 6-месечен срок от приключване на съответното производство.Т.е допустимостта на исковете е обусловена от изчерпване на административната процедура.Искът е допустим, ако в рамките на административната процедура не бъде постигнато споразумение.Предявеният иск е недопустим като преждевременно предявен. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулиран е следният въпрос: Допустим ли е иск за обезщетение в размер над 10 000 лв, без да е изчерпана административната процедура по ЗДВ. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С определение № 274 от 11.4.2014 г, постановено по ч.гр.дело № 914/14 г нае ВКС, Трето ГО, по реда на чл.274 ал.3 ГПК е прието, че преценката на гражданския съд по допустимостта е императивно обусловена от друго условие, което е процесуално и изрично разписано в нормата на чл.8 ал.2 ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал.1 ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава ІІІа от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага (чл. 8 ал.3 ЗОДОВ) В случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на административната процедура. По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, поради което не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Решаващата преценка на съда по допустимостта на иска не е била и не следва да бъде обусловена от преценката, каква е цената на иска, която въпросът задава, поради което възприетият от състава на ВКС отговор, обективиран в цитираното определение са споделя изцяло от настоящия състав. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение