Определение № 2939 от 03.06.2026 г. на ВКС по д. № 1285/2026 г.

Производството e по реда на чл.135, ал.5 от АПК. Образувано е по спор между Софийски градски съд и Административен съд София – град (АССГ) относно компетентния съд да разгледа исковата молба с вх. № 27751/10.11.2025 г., подадена от М. Р. Б. и Р. Б. М. срещу Столична дирекция на вътрешните работи. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Исковата молба е депозирана в Административен съд София – град, който с определение №41177/09.12.2025г. прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на Софийски градски съд. В същата ищците изложили твърдения за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на С. Б. М. настъпила в резултат на незаконосъобразните действия (произведен изстрел) на Д. Г. П., служител на МВР, при изпълнение на възложената му работа по ЗДвП като подвижна полицейска група по одобрен план за специализирана полицейска операция. Навели довод, че деянието на полицейския служител било съставомерно, извършено при евентуален умисъл. Сезираният административен съд посочил, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 вр. ал.2 от ЗОДОВ, административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни органи или длъжностни лица при и по повод осъществяване на административна дейност. Позовал се на правилото на чл.128, ал.1, т.6 от АПК, според което на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения на вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и на изискването на чл.204, ал.1 от АПК за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът констатирал, че в исковата молба не бил посочен незаконосъобразен акт, от който да са настъпили вредите, чиято обезвреда се претендира, нито незаконосъобразно действие, попадащо в предметния обхват на ЗОДОВ. Направил извод, че изложените твърдения са за извършено от служител на МВР престъпление при или по повод изпълнение на служебните му задължения, поради което отговорността за вредите причинени от същото се определя в съответствие с гражданския закон, съгласно правилото на чл.216, ал.3 от ЗМВР. Позовал се и на съдебната практика в този смисъл – определение №5718/09.12.2024 г. по гр.д. №2285/2024 г. на ВКС, III г.о. В допълнение изложил съображения, че въпросът дали действията на служителя са умишлени е въпрос по същество на спора (определение №5639/04.12.2024 г. по ч. гр. д. №2521/2024 г. на ВКС, IV г. о.). Заключил, че предявеният иск не попада в изчерпателно изброените хипотези на ЗОДОВ, поради което отговорността на ответника следва да се реализира по общия исков ред. Софийски градски съд, на когото преписката била изпратена, развил съображения, че описаното в исковата молба противоправно поведение на служител на ответника (неправомерно използване на лично оръжие при изпълнение на възложените му служебни задължения по преследване на заподозрян) по естеството си представлява изпълнение на административна дейност в качеството му на полицейски орган. Приел, че същата попада в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Посочил, че въпросите свързани с формата на вината на служителя и дали деянието е престъпление са по същество на спора. Същите не са релевантни към материалноправната легитимация на ответника, обема на неговата отговорност и не обуславят приложимост на различен процесуален ред от този по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В допълнение направил извод за неотносимост на практиката ВКС по гр.д. №2285/2024 г. на III г. о., доколкото предмет на същото бил иск предявен срещу физическите лица – полицейски служители, а не срещу държавния орган. Развил съображения, че нормата на чл.216 от ЗМВР урежда хипотезите на отговорност на държавните служители в МВР, но не изключва отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни служители при и по повод изпълнение на административна дейност. Обосновал този извод със систематичното място на разпоредбата на чл.216 от ЗМВР – в глава десета „Имуществена отговорност“ и с предназначението ѝ да определи приложимото материално право, а не да дерогира специалния процесуален ред за облекчено търсене на отговорност от държавата за вредите от незаконосъобразни действия на нейните служители. Направил извод, че предявеният иск е за обезщетение на претърпените от ищците вреди, резултат от изпълнение на административна дейност и подлежи на разглеждане от административните съдилища, като компетентен да го разгледа е съответният административен съд. При тези факти, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на М. Р. Б. и Р. Б. М. е Административен съд София – град област по следните съображения: Изложените от ищците твърдения са правилно възпроизведени в определението на АССГ, но въз основа на същите неправилно е определена правната квалификация на иска като такъв по ЗЗД. Наведените доводи са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Б. М. настъпила в резултат на незаконосъобразните действия – произведен изстрел от Д. Г. П., в качеството му на полицейски орган, при изпълнение на възложената му работа по ЗДвП като подвижна полицейска група по одобрен план да специализирана полицейска операция. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, при определяне на правната квалификация на предявените искове и разглеждането им като такива по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът следва да изходи от изложените в исковата молба фактически твърдения, като съобрази характера на дейността на органа, в резултат на чиито действия или бездействия са причинени подлежащите на обезвреда вреди. Доколкото, в конкретния случай, вредите са настъпили от действия на полицейски служител, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, определяща вида дейности осъществявани от Министерство на вътрешните работи. Трайно установена е практиката на съдилищата ВКС и ВАС (определение № 60/13.06.2018 г. по адм.д.№12/2018 г. на петчленен състав на ВАС и ВКС; определение № 26/3.07. 2014 г. по гр. д. № 29-А/2014 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС; определение № 35/01.10.2020 г. по гр. д. №20/2020 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС), според която разграничението между вида на извършваната от служителите на министерството дейности (правозащитна или административна) е винаги конкретно, според обективните обстоятелства във всеки отделен случай. Разяснено е още, че когато на служителите са възложени функции свързани с разследване на престъпленията, които се извършват по реда и условията на НПК, същата не е административна, и не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (така решение № 966 от 26.10.2005 г. по гр. д. № 342/2004 г. на ВКС, IV г. о., определение № 102 от 18.12.2009 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 90/2009 г. и т. 10 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Когато дейността на МВР е свързана с поддържане на реда, разкриване на престъпления и оперативно издирвателна дейност, същата е административна. Предявените искове за обезщетяване на вредите от тази дейност се квалифицират като такива по чл.1 от ЗОДОВ и подлежат на разглеждане по реда на АПК (определение №40/30.10.2014 г. по гр. д.№ 43/2014 г. на ВКС и ВАС; определение №64/17.12.2019 г. по гр. д. №40/2019 г. на ВКС и ВАС). Разяснено е още, че обстоятелството, че действията причинили вредите предмет на иска са престъпления също не изключва без виновната отговорност на административния орган, от чийто състав са преките извършители. Такъв извод не може да бъде направен и от разпоредбата на чл.216 от ЗМВР, която урежда отговорността на служителя, чиито действия са причинили вредите. С оглед очертаните принципни разрешения, наведените в исковата молба твърдения за извършваната от полицейския служител дейност по ЗДвП, като подвижна полицейска група по одобрен план за специализирана полицейска операция, от която са настъпили вредите предмет на предявения иск, са включени в обхвата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което компетентен да ги разгледа е административният съд. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд,