Определение № 60721 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 459/02.03.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 3750/2020 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 261007/03.11.2020 г. по гр. дело № 17558/2019 г. на Варненския районен съд, е уважен, предявеният от К. С. М. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника-касатор сумата 8 246.78 лв., представляваща задължение, претендирано от ответника по фактура № ....../......... г. за преизчислено количество електроенергия за периода 03.11.2017 г. - 02.11.2018 г., за обект, находящ се в [населено място], [улица], с клиентски № ...... и абонатен №.....; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-жалбоподател, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и при действието само на чл.чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.; и 2) при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първият въпрос – в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, и вторият въпрос – в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Ответницата по касационната жалба – ищцата К. М., в отговора си излага становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Между страните не се спори, че ищцата е абонат на ответното дружество за процесния обект, находящ се в [населено място]. С констативен протокол от 02.11.2018 г. е установено, че при проверка на СТИ на процесния обект служители на „Електроразпределение север” АД са демонтирали същото и са го изпратили за експертиза в БИМ. При проверката са снети следните показания на СТИ: 1.8.1 – 009264; 1.8.2 – 025416; 1.8.3 – 043399; 1.8.4 – 000000. Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза от 03.10.2020 г. на БИМ, не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера, както и да е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 043399.8 кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електроенергия. От писмено становище за начисляване на ел. енергия от 08.10.2019 г. съдът е установил, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на процесния адрес на потребление, в размер на 43 399 кВТч, за процесния период 03.11.2017 г. - 02.11.2018 г.; като основание на корекцията е посочен софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на извършената корекция, ответникът е издал процесната фактура за процесната стойност 8 246.78 лв. От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото въззивният съд е установил и следното: Към момента на проверката процесният електромер е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Извършено е неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ, с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2, т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в процесния СТИ, вследствие на човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3. Електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 43 399 кВТч, като то може да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. Изчисленията в процесната фактура са аритметично точни, получени на базата на цена за ел. енергия по технологични разходи. Процесното СТИ не е включено в системата за дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност началната дата на въздействието. Според вещото лице, налице са били техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. При така приетите за установени обстоятелства по делото, решаващите правни изводи на въззивния съд са следните: За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът – възраженията си срещу вземането, поради които отрича съществуването на спорното право, т.е. – фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право. В чл. 50 от ПИКЕЕ (в редакцията му към датата на процесната проверка) е предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. – при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Въззивният съд е посочил, че в случая е установено, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Изтъкнато е, че това е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Окръжният съд приел, че липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по визуализираните тарифи. На следващо място съдът е съобразил, че разпоредбите на чл.чл. 1-47 и чл.чл. 52-56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС (обн. ДВ, бр.97/23.11.2018 г.) са отменени и останалите разпоредби на чл.чл.48-51 от ПИКЕЕ, регламентиращи корекционните процедури. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Предвид това е приел, че тъй като в случая проверката е извършена на 02.11.2018 г., то липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране. С оглед така изложеното, окръжният съд е намерил, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, – че ищецът му дължи процесната сумата 8 246.78 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за процесния период 03.11.2017 г. - 02.11.2018 г., което обусловило и крайния извод на съда за основателност на предявения от ищцата отрицателен установителен иск. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, и двата изведени от страна на касатора материалноправни въпроса са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на правния спор по делото. Формулировката им обаче е непрецизна и неточна, поради което те следва да бъдат обобщени и уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което електрическата енергия е записана в неизведен на дисплея на електромера регистър, приложими ли са разпоредбите на чл. 183 и сл. от ЗЗД относно отговорността на купувача за заплащането на електрическата енергия. Така уточненият материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие както с посочените от касатора, решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС, така и със служебно известната на настоящия съдебен състав, актуалната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по множество подобни правни спорове, обективирана в решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50/12.05.2021 г. по гр. д. № 1737/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 82/12.05.2021 г. по гр. д. № 2844/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60210/07.10.2021 г. по гр. д. № 4110/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, и пр.). В тази константна актуална практика на ВКС се приема следното: Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. В периода след тяхната отмяна, включително на чл.чл. 48-51, извършена с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС (обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г.), електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия, след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят, съответното – задължение да плати цялата потребена елекроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно основание чл. 200 от ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът-доставчик следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът-доставчик носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху средството за търговско измерване (СТИ) е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. При предявен от потребителя отрицателен установителен иск за несъществуване на негово задължение за заплащане на електроенергия, тежестта за доказване е за ответника-доставчик, който претендира плащането. Съдебното исково производство по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят претенциите за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да решат спора въз основа на събраните по делото доказателства. Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което електрическата енергия е записана в неизведен на дисплея на електромера регистър, приложими ли са разпоредбите на чл. 183 и сл. от ЗЗД относно отговорността на купувача за заплащането на електрическата енергия. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 164.94 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение