Определение № 1117 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 351/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. срещу въззивно решение № 367/28.11.2022 г. по в. т. д. № 618/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и отхвърлен предявеният от касатора срещу Всестранна кооперация „Шести май“ иск с правно основание чл. 14, ал. 1 от Закона за кооперациите /ЗК/ за заплащане на сума над горницата от 1 551, 20 лв. до уважения от първоинстанционния съд размер 24 462, 12 лв., представляваща равностойността на дяловата вноска, дължима на наследодателката му З. И. Д., ведно със законната лихва върху нея от 14.07.2021 г. В касационната жалба се сочи касационното основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК – нарушение на материалния закон. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗК и е отказал да допусне актуализация на дяловата вноска като е присъдил единствено нейния номинал. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулира се въпрос, който според касатора е включен в предмета на делото и е обусловил мотивите на въззивната инстанция, а именно: „Кой е установеният нормативен ред и какво е имал предвид законодателят в чл. 14, ал. 1 ЗК под израза „актуализирани по установения нормативен ред“, при който действително да бъдат актуализирани дяловите вноски на бившите кооператори или наследниците им, а не да им се изплаща записания внесен от тях номинал?“. Прави се позоваване на решение № 124/2018 г. по в. т. д. № 1402/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора, което е постановено в обратния смисъл, както и решение № 440/2014 г. по в. т. д. № 376/2014 г. на Окръжен съд Варна. Отделно от това се релевира порок по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в отхвърлителната му част с преразпределяне на отговорността за разноски, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. От ответника по касация Всестранна кооперация „Шести май“ е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявена от С. Г. Д., като правоприемник на членкооператора З. И. Д., срещу Всестранна кооперация „Шести септември“ искова претенция с правно основание чл. 14, ал.1 ЗК с размер 24 462, 12 лв., представляващ равностойността на дяловата вноска на Д., ведно със законната лихва. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск в пълния предявен размер като е преценил, че при напускане на кооперацията всеки член кооператор има право да получи внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред след приемане на годишния финансов отчет и ако е погасил всички свои задължения. Съдът е приел за безспорно, че членственото правоотношение на З. Д. е било прекратено с настъпване на нейната смърт и е установил липса на извършена от кооперацията актуализация, съответно методика, по която тя да бъде извършена. Счел е, че актуализацията следва да бъде извършена според последния приет годишен финансов отчет, а именно към 31.12.2020 г., възприел е заключението на вещото лице, че чистата стойност на единица дялов капитал е в размер на 17, 45 лв., което съотнесено към встъпителната вноска на З. Д. от 1 551, 20 лв. дава стойност 27 068, 04 лв. От този размер съдът е приспаднал преоценка и дължим данък и, съобразявайки диспозитивното начало, е присъдил целия претендиран от ищеца размер – 24 462, 12 лв. При подадена от ответната кооперация въззивна жалба с оплаквания, че Районен съд Стара Загора е игнорирал липсата на нормативно разписана методика за актуализация на дяловите вноски, а такава не е била приета и от кооперацията, въззивната инстанция е редуцирала размера на дължимата вноска до нейния номинал от 1 551, 20 лв. като за горницата е отменил решението на районния съд и е отхвърлил иска. Не се явява изпълнен съставът на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК дотолкова, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а и в касационната жалба липсва каквато и да е мотивировка на причините, поради които касаторът счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. Изложени са единствено съображения за процесуални нарушения и необоснованост, които могат да бъдат отнесени само като основания за касиране на решението в приложение на чл. 281 ГПК. При извършената от настоящата инстанция проверка не се установява наличието на очевидна неправилност, критериите за съществуването на който порок са подробно разяснени в немалка по обем практика на ВКС. Поставеният от касатора въпрос обосновава достъп до факултативен контрол от касационната инстанция, тъй като той се явява обуславящ и включен в предмета на спора. По приложението на чл. 14, ал. 1 ЗК няма формирана практика по реда на чл. 290 ГПК на касационната инстанция, а от противоречиво постановените решения на двете предходни инстанции, както и цитираните от касатора въззивни решения се установява наличието на допълнително сочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предпоставящ необходимост от разясняване на закона с оглед точно му приложение. В заключение въззивното решение следва да бъде селектирано до касация в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за отговор на въпроса: „Как следва да бъде формиран размерът на внесените дялови вноски, дължими при прекратяване на членство в кооперация на основание чл. 14, ал. 1 ЗК?“, уточнен съобразно разяснението, дадено с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът С. Г. Д. следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 458, 22 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС