Определение № 368 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2791/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. Ц., действащ като едноличен търговец с фирма „д-р К. Ц. – ИППДП“ с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против разпореждане № 1886 от 26.05.2022 г. по ч. гр. д. № 52/2022 г. на Апелативен съд – София за връщане като недопустима на частната касационна жалба на лицето, действащо в горното му качество против определение № 125 от 20.01.2022 г. по посоченото частно гр. дело. С това определение е потвърдено определение № 838 от 28.07.2021 г., поправено с определение № 1 200 от 17.11. 2021 г., и двете постановени по ч. гр. д. № 716/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, с които е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя против определение № 9133 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г. по описа на Районен съд – Петрич за насрочване разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, поради което иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат апелативният съд в [населено място] е приел, че инстанционният контрол в случая е изчерпан и актът му е окончателен. Позовал се е на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК и е направил съждение, че нито законът предвижда изрично такава възможност, нито атакуваното определение е преграждащо по своя характер. Разпореждането е правилно по своя резултат, макар и по различни от изтъкнатите в него мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Извън обхвата на касационния контрол попадат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. - за търговски дела (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). В разглеждания случай паричната оценка на предявения иск се съизмерва с търсената сума по правилото на чл. 69, ал. 1, т.1 ГПК, а тя е далеч под законоустановения праг - общо претендираната сума за главница е 1970. 44 лв., която съставлява сбор от периодични парични задължения. Затова съдебния контрол върху актовете на съдилищата по този спор е двуинстанционен и с постановяване на обжалваното определение той е изчерпан. Подадената срещу него частна касационна жалба не може да се разгледа по същество, поради което процесуално законосъобразно е била върната на подателя й от апелативния съд. Разпореждането, с което това е сторено като правилно по своя краен резултат ще следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.