Определение № 622 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 641/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от И. И. Д. частна касационна жалба срещу определението от 23.10.2012 г. по ч. гр. д. № 11975/2012 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 16.03.2012 г. по гр. д. № 58451/2010 г. на Софийския районен съд за отказ да се приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск. Искането е обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим, евентуално отменен като неправилен. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК по въпроси, посочени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответникът Социално-битов комплекс при Българската академия на науките е изразил становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: С обжалваното определение е потвърдено определението от 16.03.2012 г. по гр. д. № 58451/2010 г. на Софийския районен съд, с което без уважение е оставено искането за приемане за съвместно разглеждане на предявения от ответника И. И. Д. /сега жалбоподател/ инцидентен установителен иск за установяване по отношение на ищеца, че няма възникнало правоотношение между държавата и Българската академия на науките /Б./, респективно Социално-битовия комплекс /С./ при Б., за предаване от държавата на спорното по делото ателие за стопанисване и управление от ищеца. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил въпрос по обжалваемостта на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт - дали определението, с което съдът не е приел за разглеждане инцидентен установителен иск, е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото или то не е преграждащо. Тъй като по този въпрос е констатирано, че има противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС, той е включен в предмета на тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС като т. 7.а/. С оглед на това обстоятелство с определение № 39 от 29.01.2013 г. производството по настоящото дело е спряно до произнасяне от Общото събрание на гражданската и търговската колегии. Съгласно т. 7.а/ на приетото Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. от ОСГТК на ВКС, отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване. В случаите, когато съдът неправилно е приел за разглеждане инцидентния установителен иск, решението по него е недопустимо и отделният диспозитив, с който съдът се е произнесъл, подлежи на обезсилване. С приемането на тълкувателния акт основанието за спиране на производството по делото е отпаднало и същото следва да бъде възобновено. Определението на въззивния съд, с което е прието становище, обратно на задължителната съдебна практика, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По частната касационна жалба: С оглед приетата необжалваемост на отказа на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, следва извод, че Софийският градски съд неправилно е разгледал по същество подадената срещу отказа частна жалба. Постановеното от него определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а частната жалба – оставена без разглеждане. С оглед този изход на делото не се дължи произнасяне по останалите въпроси, поставени от жалбоподателя в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.