Определение № 129 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3488/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общита Пазарджик срещу решение №77 от 09.07.2020г. по в.гр.дело № 129/20г наАпелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение№52 от 23.12.2019г на Окръжен съд-Пазарджик, присъдил на на ищеца Г. П. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11000лева на основание чл. 49 от ЗЗД. Вредите са от травматично естество, в резултат на инцидент, настъпил на 14.11.2018г.Ищецът, тогава на 68 години се придвижвал по тротоар на [улица]в [населено място] и патерицата с която се подпирал попаднала в несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара,образувана от изваден пътен знак, поради което изгубил равновесие и паднал на дясната си страна. Причинено е „счупване на долния край на лъчевата кост", „Фрактура на дистален радиус и улна“, „Контузия на десен долен крайник“. Пострадалият постъпил по спешност в МБАЛ [населено място].Уврежданията са лекувани оперативно с вътрешна фиксация и стабилизация, поставяне на подпорна плака с 6 отвора. Раните били хирургично обработени и зашити с конци, като била поставена и гипсова имобилизация.Съгласно приетата СМЕ ,болките са били интензивни в следствие на травматичния оток, в ранния следоперативен период ,както и след втората операция ,наложила се поради усложнения. Въззивният съд е приел ,че отговорността по чл. 49 ЗЗД следва да се ангажира ,тъй като съгласно разпоредбите на чл. 5, чл. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 31 и § 1, т. 1 и 4 от ПЗР на ЗП, § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, задължение на съответната община е да поддържа общинската пътна мрежа, включително и прилежащите тротоари,в състояние, отговарящо на изискванията за движението, което означава и отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката,създаваща опасност за пешеходците. Възражението за съпричиняване, основано на изтъквана непредпазливост от пострадалия поради възможността дупката на тротоара да бъде забелязана и избегната, е прието за неоснователно.Като е изяснил механизма на увреждането въззивният съд на свой ред е посочил, че няма как ищецът да прецени дали съществуващата дупка е била запълнена качествено или да предположи, че натискът от патерицата ще наруши запълването,ще доведе до нейното счупване и евентуално падане. По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди, по който предмет единствено са били изложени оплаквания във въззивната жалба,Пловдивски АС е обсъдил заключението на медицинската експертиза и показанията на двама свидетели. Преценил е претърпените медицински интервенции, времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните притеснения и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД,е посочил, че сумата от 11 000 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди ,както е приел и първоинстанционния съд. В изложението по допускане на касационно обжалване се изтъкват основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по чл. 280,ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа поради липсата на изложени мотиви за всички обстоятелства и необсъждането им, като не е анализирано и значението им. В тази връзка са въпросите по т.1, т2 от изложението ,сочи се необсъждане на всички обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер и на всички обстоятелства по възражението за съпричиняване ,съответно неизлагане на мотиви /въпрос по т.3 от изложението/.Изтъква се противоречие с ППВС №4/1968г., ТР №1/2015г по т.д №1/2014г на ВКС и решения от практиката на ВКС. Формулиран е въпрос следва ли да отговаря по чл. 49 ЗЗД юридическо лице,когато няма установено противоправно поредение на работник или служител, или друг изпълнител,а извършеното е в съответствие с утвърдените правила за възлагане / т.4 от изложението /. Формилирани са два въпроса,отнасящи се до проилагагане на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД в материалноправен аспект :кои са обстоятелствата които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди, които съдът задължително следва съдът да съобрази ,по който въпрос противоречието е с ППВС №4/1968г и: следва ли съдът да се съобрази с практика по други сходни случаи в близак период от време, по който въпрос противоречието е с реш. № 214/2018г по гр.д № 3921/2017г на 4-то г.о на ВКС. Последният въпрос е изведен и доразвит с няколко свързано поставени въпроса при основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК: критерий ли е съдебната практика по сходни дела; задължен ли е съдът да изложи мотиви за това какъв е размера на обезщетенията при сходни случаи; как се определя този среден размер. Основание по чл.280 ал.2 ГПК се сочи поради очевинто неправилно решение ,тъй като дупката била запълнена от съответното звено за поддържка към общината ,следователно обезопасена и не се касае за неизпълнение на задължение. В отговор ищецът по делото,чрез пълномощника си адв Д. Т. оспорва да е налице основание за допускане на касационната жалба поради бланкетно изложение на касационни основания.Установената практика на ВКС е съобразена .Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Процесуалноправните въпроси по т.1 1 т.2 и т.3 в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК предствляват по същество бланкетни касационни оплаквания. Противоречие със задължителната практика на ВС на РБ ППВС №1/10.11.1985г. ППВС №7 от 27.12.1965г ,ТР №1/2001г ОСГК и установената съдебна практика на ВКС по въпросите за съдържанието на съдебния акт не е налице. Липсата на мотиви в решението не е тъждествена със случая на възприет от съда правен или фактически довод противно на поддържания от страната.Възражението за съпричиняване е отхвърлено мотивирано предвид механизма на произшествието, то не се е основавало на никакви наведени от ответника фактически твърдения, останали необсъдени и същестеменно от значение за изводите на съда в тази връзка.Щом въззивният съд е изложил фактически и правни съображения по основанието на иска под формата на мотиви и не е отхвърлил това изискване при решаващата си дейност,основание за допускане до касационно разглеждане поради противоречие със задължителни указания по мотивирането на съдебното решение не е налице, съгласно критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.В случая въззивният съд е направил извод за обема и естеството на неимуществените вреди по конкретния иск и по прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по размер, като е съобразил и указанията в ППВС №4/1968г в процесуално-правен аспект ,т.е като е обсъдил относимите в случая обстоятелства и е изложил мотивите за преценката си. По общо поставения правен въпрос в изложението, за определянето на неимуществените вреди от съда по справедливост и критерия на чл. 52 ЗЗД, е дадено разрешение както в ППВС №4/1968г, така и в множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС ,от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009, ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009г,ІV г.о; реш.от 06.04.2011г,гр. д.№951/2010,ІІІ г.о ,реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г.ІІІг.о, Реш.№ 38 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 323/2012 г., III г. о.,ГК реш. № 15 /2014 г. по гр. д. № 3246/2013 г., IV г. о., ГК, реш. № 749 /2008г по т. д. № 387/2009 г. на II т. о. ТК ;реш. №99 /2013г по т. д. № 44/2012 г на II т. о, ТК .;реш. № 95 по т. д. № 916/2011 г. на I т.О,,реш. № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. О на ВКС и много други дефинират параметрите на обществения критерии за справедливост и указват на съдилищата обстоятелствата, на които се осоновава критерия. Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика в решаващите си мотиви, в които са приети за установени и изтъкнати конкретните обстоятелства по смисъла на ППВС №4/1968г - възраст на пострадалия, вид и естество на травматичните увреждания, установени посредством заключения на вещи лица, период и продължителност на понесените интензивни болки и страдания,провежданото лечение и протеклият оздравителен процес, както всички обстоятелства относно здравословното състояние на ищеца след инцидента. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай, при установената степен на увреждане на здравето и това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики Тези обективни характеристики са безпротиворечино изяснени в практиката на ВКС включително за случаи, при които на обезщетяване подлежат неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания (т.ІІ от ППВС №4/1968г, Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, Реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др. Същевременно ,в практиката на ВКС не е указвана необходимост при определяне на конкретно по размер обезщетение съдът да излага мотиви за съпоставка с присъждани в други сходни случаи от съдебната практиката обезщетения за неимуществени вреди. Защитата превратно интерпретира реш. № 214/2018 по гр.д № 3931/2017г на 4-то г.о като израз на подобна теза. Неоснователна е обосновката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, привързани към чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Както е разяснявано многократно,няма среднен показател за размер на обезщетение за неимуществени вреди.Действително, справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД,когато са изпълнени изискванията за конкретна преценка на вредите и проявлението им. Разяснение кога е изводимо противоречие по правен въпрос ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения,се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС ,принципни разяснения в тази връзка съдържа и реш. № 214/2018 по гр.д № 3931/2017г на 4-то г.о на ВКС др.,но в случая противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по този признак не се обосновава. По въпроса, формулиран в т.4 от изложението не е отговорено на изискването за конкретност и не става ясно кои възприети от съда предпоставки за отговорността по чл.49 ЗЗД се оспорват,като се изтъква липсата на мотиви във въззивното решение отразяващи обсъждането им.Във въззивната жалба на Община Пазарджик не са били изложени оплаквания по отношение на приетото от първоинстанционния съд ,че след отстраняването на пътен знак, тротоарът не е бил приведен в изправност в процесния участък, което и води до възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД при противоправно бездействие на лица, на които общината е възложител в това неотменимо нейно задължение. Искът е за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложител по чл. 49 ЗЗД и всички аспекти на отговорността засягащи конкретния случай ,са разяснени в тълкувателната практика на ВС на РБ (ППВС №7/1959г,ППВС,ППВС №17/1963г, ППВС № 9/1966г ППВС №4/1975г ),както и в трайно установената практика на ВКС, съобразена от съда.Не са ясни съображенията на касатора защо изтъква така формулираният в т.4 от изложението въпрос като решаващ за изхода на делото,предвид конкретните защитни възражения на ответника Община Пазарджик при въззивното обжалване,обусловили и решаващите мотиви на тази инстанция съгласно ТР №1/2013г на ОСГТК. Не е налице и основание по 280, ал.2 ГПК за допускане на решението на Пловдивски апелативен съд до касационна проверка.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението, като е съобразена формираната по приложението им практика на ВКС, която е трайно установена.Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, не са приложени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически,опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда, видимо от мотивите на съдебното решение,а това не се констатира от ВКС в настоящия случай. Следва да се присъди възнаграждение на адв. Д. С. Т. от САК, защитавал ответника по касационната жалба безплатно, на основание чл. 38 ал.1 т.2 във вр. ал.2 от Закона за адвокатурата ,в размер на 860лв Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.