Определение № 370 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 64/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ейч Би Минералс“ ООД /с предишно наименование „Хидроминерал“ ООД/ със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Л. Н. чрез процесуалния представител адв.Р. А.-Кутрянова от САК срещу въззивното решение № 5197/28.8.2020 г по в.гр.дело № 10152/2019 г на СГС, ГО, Трети „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 501624/4.10.2018 г по гр.дело № 72942/16 г на СРС, Второ ГО, 70 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу Д. В. С. частичен иск по чл.203 ал.2 пр.1 КТ за сумата 6 000 лв от общо 28 324, 78 лв, представляващи умишлено причинена вреда на товарен автомобил марка „М..“ с рег. [рег.номер на МПС]. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в частта относно иска по чл.203 ал.2 пр.1 КТ е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба Д. В. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.Т. В..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.203 ал.2 предл.1 КТ.С въззивното решение е прието, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което Д. С. е изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“.Установено е, че на 13.9.2015 г С. е превозвал скална маса с товарен автомобил марка „Мерцедес“, като при един от курсовете, на неасфалтиран път, с наклон на спускане, след ляв завой, се спукала дясната гума на управлявания от нето товарен автомобил, който се наклонил на дясно.Преди да смени спуканата гума С. решил да вдигне коша с товар, автомобилът критично се наклонил на дясно, след което започнал да се преобръща и паднал на дясната си страна.Причинените на товарния автомобил вреди възлизат на сумата 28 324, 78 лв, която работодателят заплатил при извършения ремонт.Съдът е приел, че възражението за наличие на умисъл у водача на товарния автомобил е недоказано.Прието е, че фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ включва противоправно деяние, вреда, причинена от работника или служителя по повод изпълнение на трудовите му задължения, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и наличие на вина във формата на умисъл.Въззивният съд е приел, че в случая не може да се ангажира отговорността на ответника, поради липсата на умисъл- ответникът не е целял настъпването на вредите. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК-очевидна непарвилност и касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с поставения процесуалноправен въпрос относно задължението на въззиния съд да обсъди всички доводи на страните, защитните им тези и да изложи мотиви в този смисъл. Относно касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по спора, с който сезиран, очертан с въззивната жалба и отговора към тях, като в този смисъл се е съобразил със задължителните указания, дадени в ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивното производство се развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК ), но очертава предмета на въззивното обжалване. В същото време, въззивният съд, като такъв по съществото на спора, не коментира правилността на фактическите и правни заключения на първостепенния съд, подобно на контролноотменителната инстанция, а сам в очертания пред него предмет на спора, гради свои изводи, като само съпоставя крайното заключение с това на първата инстанция. В случая въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, съгласно формираната безпротиворечива съдебна практика, която се споделя изцяло от настоящия касационен състав / Р.. № 222/6 април 2017 г. по т.д.№ 425/2015 г. на ВКС, Второ т.о., Р.. № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на ВКС, Второ т.о., Р.. № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС/ поради което следва да се приеме, че соченото основание не е налице. В случая доводите, изложени от касатора касаят правилността на постановения въззивен акт и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не извършва проверка за законосъобразност. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/ чл. 281, т. 3 ГПК /. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като и ако той бъде допуснат до касационно обжалване. Относно касационното основание „очевидна неправилност“. Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България, чрез законовия критерий "очевидна неправилност" се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т.е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл.280 ал.1 ГПК. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Сочените от касатора твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на дружеството със формираните от съда изводи относно основателността на иска. Следователно не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение