Определение № 323 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2010 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. П. И. и Б. Б. Т. против решение от 25.03.2010г. по гр.д.№ 4342/2006г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 06.07.2006г. по гр.д.№ 8256/2005г. в частта по исковете с правна квалификация чл. 109 от ЗС, предявени от касаторите срещу Р. Т. Б., извършваща стопанска дейност като ЕТ с фирма “Х.-Б.-Р. Б.” и е върнато делото на СРС за произнасяне по тези искове при съобразяване, че комина е обща част по предназначение както и в частта, с която е отменено решението по иска по чл. 108 от ЗС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите против ответницата за 1/3 ид.ч. от избения /сутеренен етаж/ и 1/3 ид.ч. от третия /втори надпартерен бивш тавански/ етаж от сградата, находяща се в[населено място] на [улица], построена в УПИ ІІІ-3 от кв. 328 по регулационния план на[населено място] м. ГГЦ-Г-61 и касаторите са осъдени да заплатят деловодни разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 и чл. 109 от ЗС, допуснати процесуални нарушения поради това, че не са обсъдени доказателствата и доводите им и необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. допустим ли е иск по чл. 109 от ЗС от един етажен собственик против друг етажен собственик за възстановяване на комин, който е обща част на етажната собственост 2. допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот против друг съсобственик. По първия въпрос се позовава на Р № 1818/13.11.2002г. по гр.д.№ 2183/2001г. ІV гр.о., Р № 538/02.06.1993г. по гр.д.№ 2246/92,ІV гр.о. По втория въпрос се позовава на Р № 139/23.11.1985г. и Р № 1302 от 28.11.2006г. по гр.д.№ 1863/2005г. ІVб гр.о. на ВКС. Поставен е и процесуален въпрос – длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства и доводи, по който се твърди противоречие със задължителната съдебна практика. Ответницата по касация не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че предявеният негаторен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на изградената в комина вентилационна и водопроводна инсталация е недопустим. Решението е обезсилено, като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се съобрази от РС, че комина като обща част е с променено предназначение. По иска по чл. 108 от ЗС е прието, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от третия етаж /втори надпартерен/ и заедно с ищцата са собственици на 1/3 ид.ч. от сутерения /избен/ етаж, а ответницата притежава останалата идеална част от тях и поради това ищците не могат да ревандикират от съсобственик идеална част от съсобствен имот, а разполагат с иск за делба, или за разпределение на ползването, или за обезщетение. Поставените материално правни въпроси са относими към предмета на спора, свързани са с мотивите на съда, послужили като основание за постановяване на крайния резултат, поради което съдът намира че обосновават общото основание за допускане до касация.По първия въпрос- допустим ли е иск по чл. 109 от ЗС от един етажен собственик против друг етажен собственик за възстановяване на комин, който е обща част на етажната собственост с решение № 179/19.03.2010г. по гр.д.№ 219/2009г. на І гр.о.на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна практика за долните съдилища е даден положителен отговор. С въззивното решение е даден отговор в противен смисъл, поради което то следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК по този въпрос. По втория въпрос - допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за ревандикиране на идеална част от съсобствен имот против друг съсобственик, на който с възивното решение е даден отрицателен отговор също е постановена задължителна съдебна практика на ВКС С Решение № 822 от 01.12.2010г. по гр.д.№ 46/2010г. на ВКС І гр.о и Р № 146 от 26.04.2010г. по гр.д.№ 238/2009г. на ІІ гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК е прието, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това. Затова и по втория поставен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. По поставения процесуален въпрос не следва да се допуска касационен контрол, тъй като съдът е приел първия иск за недопустим, поради което не е обсъдил всички доказателства и доводи, касаещи съществото по спора. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение