Определение № 686 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 307/2026 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът Е. М. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по частна жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил определението, с което първоинстанционният съд по искане на ищеца на основание чл. 248 ГПК е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение по чл. 38 ЗА, намирайки за неоснователно възражението на ответника за възлагане на разноските изцяло в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че не е налице първата от предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото - по съображения, че при наличие на издаден изпълнителен лист признанието на иска от страна на ответника не е достатъчно, за да освободи ответника от отговорността за разноски.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 ГПК.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• дава ли повод ответникът за завеждане на иск по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК чрез подаване на информация в ЦКР на БНБ за погасено по давност задължение и съответно покани за доброволното му плащане от длъжника;

• достатъчно ли е наличието на изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, за да бъде даден повод от кредитора за предявяване на иск от длъжника по чл. 439, ал. 1 ГПК;

• извънсъдебното поведение, което кредиторът е проявил преди предявяване на иска по чл. 439 ГПК, намира ли отражение при възлагане на разноските в производството,

както и в противоречие с практиката на СЕС по въпроса при направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК обвързан ли е съдът с прилагането на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с първите три въпроса не е налице предвид отсъствието на специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Налице е последователна актуална практика на ВКС (напр. ч. т. д. № 1325/2023 г. на II т. о., ч. т. д. № 1809/2023 г. на II т. о. и цитираното там), според която в случая, когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца, не е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а в исков процес. Решаващите изводи на въззивния съд съответстват на така установената практика на ВКС.

По четвъртия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. С дадената формулировка въпросът се отнася до приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, какъвто въпрос пред въззивния съд не е поставен и не е обсъждан в обжалваното определение, доколкото адвокатското възнаграждение е присъдено при условията на чл. 38 ЗА.

С тези мотиви съдът