Определение № 50664 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1677/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез юрисконсулт К. П. касационна жалба на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ срещу решение № 282 от 28.04.2022г. по възз.т.д. № 152/2022г. на Апелативен съд - София.То е обжалвано в частите, с които е отменено решение № 261469/04.11.2021г. по т.д.№ 1661/2020г. на СГС за осъждането на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на ДП „Радиоактивни отпадъци“ парично вземане, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за размера над 48 671.22лв. до 171 273.82лв. или парично вземане в размер на 122 602.60лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 02.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и парично вземане, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава за размера над 2920.26лв. до 10 324.01лв. или парично вземане в размер на 7 403.75лв., и са отхвърлени исковете на ДП „Радиоактивни отпадъци“ против „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД за парично вземане, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за размера над 48 671.22лв. до 171 273.82лв. или за парично вземане в размер на 122 602.60лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 02.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и за парично вземане, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава за размера над 2920.26лв. до 10 324.01лв. или за парично вземане в размер на 7 403.75лв. и са присъдени разноски в тежест на касатора ДП „Радиоактивни отпадъци“. Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането на касатора е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени, и за присъждане на разноски.Касаторът счита, че въззивният съд е приел неправилно, че формулировката „положителен финансов резултат“ води до извод, че целта е застрахователят да отдели част от печалбата си, която да възстанови на застрахования.Излага подробни съображения за съдържанието на понятието „положителен финансов резултат“.Поддържа, че смисълът на постигнатото съглашение между страните е ищецът да има право на част от положителния финансов резултат на ответното застрахователно дружество, но не от финансовия резултат изобщо, който е свързан и със сключените с презастрахователя договори и изплатените по тях презастрахователни премии, а резултатът, който касае единствено и само определени застрахователни договори, във връзка с които са изплатени/респективно неизплатени сумите при настъпили застрахователни събития/. Счита, че конкретиката на т.6.7. от договора, отнесена към методиката за оценка на офертите, изключва подобно тълкуване, тъй като методиката ясно сочи, че финансовият резултат касае отношения единствено и само между страните по процесния договор, обединяващ в себе си различни видове застрахователни правоотношения между страните, но не и отношения на някоя от страните с трети лица, в случая със ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“.Поддържа, че презастраховането е различно правоотношение и в него ищецът няма участие, а ответното дружество има право на претенции към своя презастраховател при изплащане на застрахователните обезщетения, като е налице уговорка в негова полза като трето лице по см. на чл.22 ЗЗД.Касаторът посочва, че в документацията по обществената поръчка не е посочено разходите, представляващи премии, заплатени по договора за презастраховане, да бъдат включени при изчисление на финансовия резултат по договора.Излага съображения за начина на определяне на положителния финансов резултат в методиката за оценка на офертите, част от документацията за участие в обществената поръчка.Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че връщането на 40% от застрахователната премия, без да се вземат предвид направените от ответното дружество разходи, е лишено от икономическа логика и ще доведе до загуба, а не до печалба на ответното дружество.В тази връзка поддържа, че ответното дружество е имало възможност предварително да направи анализ на разходите си за участие в обществената поръчка и само да си осигури презастрахователно покритие по застрахователните рискове, като отношенията му с трети лица не са относими и не са за сметка на ищеца.Поддържа, че изплащането на бонус по т.6.7. от договора е независима клауза, която не е обвързана с условие за презастраховане на рисковете.Посочва, че ответното дружество предварително се е запознало с проекта на договор и в т.4 от ценовото си предложение само е определило, че ще върне 40% от застрахователната премия при него квота на щетите от 0 до 30% за всяка година поотделно, а предложената от него оферта е разгледана, оценена и класирана на първо място от назначената от ищеца комисия.Касаторът изразява несъгласие и с констатацията на въззивния съд, че решението за сключване договор за презастраховане не е било взето след подаване на ценовото предложение от ответното дружество, предвид на това, че ответното дружество е подало офертата си за участие в откритата процедура за възлагане на обществена поръчка на 26.07.2017г., а писмото от ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ до ищеца, с което е потвърдено осигуряването на застрахователно покритие, е от 15.09.2017г. По тези съображения касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е взел предвид при определяне на финансовия резултат по договора между страните разходите за презастраховане на ответното дружество, които касаторът счита за неотносими. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза, съобразно чл.20 ЗЗД, да търси действителната (изявената)воля на договарящите се страни, а не предполагаемата воля между тях, при ясно съдържание на т.6.7. от процесния договор № 2017098/27.09.2017г., съгласно която изпълнителят „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД дължи връщане на 40% от заплатената застрахователна премия на ДП „Радиоактивни отпадъци“, при нето квота на щетите от 0 до 30% за всяка една година поотделно? По него касаторът се позовава на решение № 81/07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г., I т.о., което прилага, както и на приложените решение № 115/01.11.2010г. по т.д.№ 939/2009г. I т.о., решение № 60153/15.06.2021г. по гр.д.№ 162/2021г., III г.о., определение № 60804/10.12.2021г. по гр.д.№ 2365/2021г., IV г.о., решение № 129/12.07.2013г. по т.д.№ 558/2012г., II т.о., решение № 56/09.03.2021г. по гр.д.№ 1726/2020г., IV г.о., определение № 165/25.02.2013г. по т.д.№ 934/2012г., I т.о., и определение № 270/24.03.2013г. по т.д. № 581/2012г., I т.о. Наред с това е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. посл. ГПК с доводи, че въззивното решение в обжалваната част не отговаря на търсената с исковата молба защита. В подадения чрез адв.И. Л. писмен отговор ответникът „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД оспорва касационната жалба.Поддържа, че липсва основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и излага доводи за неговата правилност. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че през 2017г. ищецът е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет застраховане на движими и недвижими имущества, които са негова собственост или са му предоставени, при критерий за възлагане - икономически най-изгодната оферта, определена като оптимално съотношение качество/цена, със срок за изпълнение 2 години.Установил е, че един от посочените критерии в методиката за оценка на офертите е участието на възложителя в положителния финансов резултат на участника, под формата на връщане на част от застрахователната премия, като участникът следва да предложи процент от това участие на възложителя, при посочен от него размер на административните разходи.Констатирал е, че в образеца на техническо предложение изрично е бил включен текст за деклариране от участника, че застраховката включва и пълно презастраховане на риска.Въззивният състав е приел за установено, че в направеното от ответното дружество ценово предложение е включен текстът на образеца на техническото предложение, съгласно който застраховката включва и пълно презастраховане на риска, както и, че с него ответното дружество е предложило участие на ищеца в положителен финансов резултат под формата на връщане на част от застрахователната премия в размер на 40 % при нето квота на щетите от 0 до 30% за всяка една година поотделно.Формирани са мотиви, че по силата на чл.6.7 от сключения между страните договор от 27.09.2017г.ответното дружество е поело задължение в срок от 15 дни след изтичане на срока на договора да направи разчет на квотата на щетата, представляваща съотношението в процент между изплатените и висящи (заявени, но още неизплатени) щети към постъпилите застрахователни премии, и на база на изчислената квота на щетата да изплати на ищеца в срок от 5 дни след изтичане на срока по изр.1, бонус, изразен в процент от заплатената застрахователна премия (без включен данък) в размер на 40% при нето квота на щетите от 0 до 30%.Решаващият състав е установил, че ответното дружество е сключило на 27.09.2017г. и на 27.09.2018г. договори за факултативно презастраховане със ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“, с което е изпълнило договорното си задължение да осигури застрахователно покритие, както и, че е заплатило за презастраховането застрахователна премия в общ размер 709 000лв. за двете години.От заключението на ССЕ по делото решаващият състав е установил, че общият размер на заплатената от ищеца по договора с ответното дружество застрахователна премия е 873 496.49лв., за целия период на договора е заведена само една щета, по която е заплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2 469.34лв., като съотношението между заплатеното на ищеца застрахователно обезщетение и заплатената от него застрахователна премия по застрахователната полица за 2018г. е 0.476%.Установил е, че размерът на административните разходи на ответното дружество в размер на 5% от застрахователната премия са в размер на 17 395.33лв. по застрахователната полица от 2017г. и 25 423.12лв. по застрахователната полица за 2018г., в които не са включени заплатените суми от ответното дружество по договорите за факултативно презастраховане в размери съответно 289 000лв. и 420 000лв.Въз основа на тези факти въззивният съд е приел за установено и безспорно, че между страните е сключен валиден договор за имуществено застраховане след провеждане на процедура по обществена поръчка, като ищецът е изпълнил договорното си задължение за заплащане на застрахователната премия, а ответното дружество е осигурило договореното застрахователно покритие.Спорът е сведен от въззивния състав до изпълнението на договорното задължение на ответното дружество за връщане на ищеца на 40% от застрахователната премия при наличието на договорното условие нетният размер на щетите е под 30% за всяка от двете години на действие на договора. Посочил е, че ответникът не е оспорил поемането на това задължение, но е поддържал, че т.нар.“бонус“ следва да бъде изчислен върху положителния финансов резултат след приспадане не само на административните разходи, но и на застрахователната премия, която е заплатил по договора за факултативно презастраховане.Решаващият състав се е позовал на решение № 129/12.07.2013г. по т.д.№ 558/2012г., II т.о., решение № 4/04.02.2014г. по т.д.№ 23/2013г., II т.о. и решение № 102/01.08.2017г. по гр.д.№ 50254/2016г., II г.о., в които се приема, че прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от страните обща воля, както и, че на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени договорни клаузи, но и тези, които, макар и външно са ясни, са породили спор между страните относно действителното им съдържание.Въззивният съд е тълкувал договорната клауза на чл.6.7 от договора между страните, приемайки, че действителната воля на страните е да бъдат изплатени 40% от нетната застрахователна премия – от това, което е постъпило като положителен финансов резултат в патримониума на изпълнителя по договора.За да достигне до този извод, въззивният съд преди всичко е взел предвид изискванията, поставени при обявяване на обществената поръчка и намерили място в образците на документите за участие в обществената поръчка, а именно, че застраховката включва и пълно презастрахователно покритие на риска, както и обстоятелството, че участникът може да предложи участие на възложителя в положителния финансов резултат.Решаващият състав е приел е, че формулировката „положителен финансов резултат“ води на извод, че целта е застрахователят да отдели част от печалбата си, която да възстанови на застрахования.Като аргумент в тази насока е посочил, че в образеца на ценовото предложение е посочено изискване за посочване на административните разходи на застрахователя, следователно възложителят е предвидил, че изпълнителят по договора ще прави разходи във връзка с него и е признал, че същите ще бъдат приспаднати преди определяне на съответния процент.Формирани са мотиви, че, ако застрахователят бъде задължен да заплати бонус на застрахования, който е повече от неговата печалба, това доведе до нарушаване на принципа, че не следва да се допуска неоснователно обогатяване на една от страните по облигационното правоотношение.Въззивният съд е взел предвид и това, че застрахователят е търговско дружество, целта на което е формиране на печалба, поради което е лишено от икономическа логика връщането на 40% от застрахователната премия, без да се имат предвид направените разходи, защото това ще доведе не до печалба, а до загуба на търговеца.Посочил е, че решението за сключване на договор за презастраховане не е взето впоследствие след подаване на ценовото предложение и съответно подписването на договора, а е предвидено изначално при участието в процедурата по възлагане на обществена поръчка, поради което не може да се приеме, че страните са игнорирали това обстоятелство.Изведени са решаващи мотиви, че за ответното дружество е възникнало задължение да заплати на ищеца 40% от реализирания по договора от 27.09.2017г.положителен финансов резултат, тъй като се е осъществило предвиденото в чл.6.7 от договора условие – нетният размер на застрахователните щети да е от 0 до 30% за всяка една година.Въззивният съд е приел, че размерът на задължението на ответното дружество сума следва да бъде изчислен като процент/ 40%/ от общия сбор на заплатените застрахователни премии от ищеца 873 496.49лв. след приспадане не само на направените административни разходи 42818.45лв., но и на заплатената от ответното дружество премия по презастрахователни договори 121 678.04лв.По тези съображения въззивният съд е приел, че искът е основателен за размера от 48671.22лв., а за разликата до предявения размер от 171 273.82лв. или за сумата 122 602.60лв. следва да се отхвърли.По отношение на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода до подаване на исковата молба, въззивният съд е съобразил, че, според уговореното, падежът на задължението на ответното дружество за заплащане на бонуса е 21.10.2019г., но, тъй като претендираният начален момент е от 30.01.2020г., искът е основателен за претендирания период, до размера от 2920.26лв., изчислен върху дължимата главница, а за разликата до претендирания размер от 10 324.01лв. или за сумата 7403.75лв. искът следва да се отхвърли. Поставеният от касатора въпрос притежава характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, но искането за допускане на касационно обжалване по него е неоснователно, поради липса на въведените допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено, тъй като не е налице противоречие на даденото разрешение в обжалваното решение с посочените и представени от касатора решения по чл.290 ГПК.От мотивите на обжалваното решение следва да се направи извод, че въззивният съд е тълкувал договорната клауза на чл.6.7 от договора, тъй като, макар и разбираема от външна страна, тя е предмет на спора между страните, както е прието в посочените от касатора решение № 81/07.07.2009г. по т.д.№ 761/2008г., I т.о., решение № 115/01.11.2010г. по т.д.№ 939/2009г. I т.о. и цитираните в тях решения на състави на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение по въпроса не е в противоречие с посочените от касатора решения.От мотивите на обжалваното въззивно решение може да се направи извод, че тълкуването на спорната договорна клауза е извършено с цел изясняване на действителната, а не на предполагаемата воля на страните.За да приеме, че действителната воля на страните е да бъдат изплатени 40% от нетната застрахователна премия – от това, което е постъпило като положителен финансов резултат в патримониума на изпълнителя по договора, въззивният съд е взел предвид, от една страна, изискванията, поставени при обявяване на обществената поръчка и намерили място в образците на документите за участие в обществената поръчка, а именно, че застраховката включва и пълно презастрахователно покритие на риска, а участникът може да предложи участие на възложителя в положителния финансов резултат и е необходимо да посочи размера на административните си разходи, както и, от друга страна, че решението на застрахователя за сключване на договор за презастраховане е предвидено изначално при участието в процедурата по възлагане на обществена поръчка, а той е търговско дружество, целта на което е формиране на печалба, поради което е лишено от икономическа логика връщането на 40% от застрахователната премия, без да се имат предвид направените разходи, защото това ще доведе не до печалба, а до загуба на търговеца. Липсва и въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Преди всичко същата е следвало да бъде обоснована и доказана от касатора, за което не е достатъчно формалното и декларативно позоваване на текста от съдопроизводствения закон. По поставения от касатора процесуалноправен въпрос е формирана съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, предл. посл. ГПК, вкл. посочената от касатора, която е актуална и не се налага да бъде осъвременявана или променяна. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК за директен достъп до касационен контрол. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко въз основа на мотивите, без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Като основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.В случая касаторът не е обосновал приложното му поле и пряко от мотивите на въззивното решение не може да се изведе нито една от възможните хипотези на очевидна неправилност. Поради изложеното и тъй като при дължимата служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, не следва да се допуска касационно обжалване. Тъй като ответникът по касация не е заявил искане за разноски, такива не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: