Определение № 16 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 20/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 132/06.01.2025г. на „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс““ АД за спиране на изпълнението на решение № 401 от 22.12.2025г. по в.т.д. № 267/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 491 от 18.12.2024г. по т.д. № 302/2023г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане на застрахователното дружество да заплати на Ф. А. М. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ: сума над размера от 300 000 лева до присъдените 700 000 лева (или за разликата от 400 000 лева ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени при пътнотранспортно произшествие от 02.06.2018г., ведно със законната лихва за забава от 28.02.2023г. до окончателното плащане; сумата от 296 860. 62 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, със законната лихва за забава съответно от 28.03.2023г. върху сумата от 285 127. 43 лева и от 12.06.2024г. върху сумата от 11 733. 19 лева до окончателното плащане; сумата от 92 496 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващо необходими възнаграждения за професионални придружители (болногледачи) за периода от 01.12.2018г. до 31.05.2023г., със законната лихва за забава от 01.06.2023г. до окончателното плащане, както и сума от по 1 811. 18 лева месечно, обезщетение за имуществени вреди (необходимо възнаграждение за професионален придружител - болногледач), считано от 01.06.2023г., със законната лихва за забава от 7-мо число на всеки месец за всяко забавено месечно плащане, или 56 146. 58 лева за изминали 31 месеца. Съгласно изложеното в молбата по чл. 282, ал. 2 от ГПК срещу въззивното решение е подадена касационна жалба с изложение на 06.01.2026г., както и по банков път е внесено обезпечение в размер на евровата равностойност на 845 503. 20 лева, или 432 298. 92 евро, съобразно осъдителния диспозитив на обжалваната част от решението. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс““ АД е подадена в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, видно от датата на постановяване на въззивното решение. По съдържание и приложения жалбата отговоря на изискванията на чл. 284 от ГПК. Дължимото, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС парично обезпечение е внесено по сметка за обезпечения на ВКС. Постъпването на сумата от 432 298. 92 евро е удостоверено от счетоводител на този съд на 07.01.2026г. Воден от горното Върховният касационен съд