Определение № 60607 от 14.07.2021 г. на ВКС по д. № 1067/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. М. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №11455/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Висш съдебен съвет / ВСС/ с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „директор на дирекция „Дисциплинарна дейност” в администрацията на ВСС, на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ, поради съкращаване на щата, извършено със заповед от 13.12.18 г., считано от 28.12.18 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че въззивното решение е очевидно неправилно, защото въззивният съд не е съобразил, че новото щатно разписание е утвърдено със заповед №14342/27.11.18 г., като дата на влизане в сила на структурните промени се сочи 28.12.18 г., а заповедта за съкращаване длъжността на ищеца е от 13.12.18 г., т.е. преди да е влязло в сила новото щатно разписание. На осн. чл.11 от ЗА броят, функциите и числеността на дирекциите като нормативно установена структура в администрацията се определят от съответния устройствен правилник, в случая ПОДВССНА, който е нормативен акт и подлежи на обнародване в ДВ. Затова на осн. чл.15, ал.3 ЗНА дирекцията може да бъде закрита само с нормативен акт, а не с решение на овластения за издаването му орган. Или въззивният съд не е съобразил факта, че решението на Пленума на ВСС за закриване на дирекцията не може да породи целеното действие преди да бъде завършена процедурата по приемането и обнародването на нов ПОДВССНА за предприетата структурната промяна. В този контекст поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните правни въпроси от предмета на делото: 1. Може ли датата на прекратяване на тр. правоотношение да предхожда датата на влизане в сила на новото щатно разписание, т.е. към датата на влизането му в сила да са освободени вече лицата, чиито длъжности са съкратени и/ли закрити? 2.Следва ли да се съобрази при преценка за законосъобразност на съкращаването на щата наличието на влязъл в сила подзаконов нормативен акт – ПОДВССНА или правата на работодателя по чл.355, ал.1,т.5 ЗСВ са неограничени от други нормативни актове? 3.Решенията по чл.30, ал.2, т.9 ЗСВ подлежат ли на незабавно изпълнение, когато касаят нормативно установени структури на организация на администрацията / по см. на чл.4 ЗА/ или това следва да стане при условията на чл.11 от ЗА и чл.30, ал.2,т.15 ЗСВ? 4.Представлява ли ПОДВССНА подзаконов нормативен акт по см. на чл.7 ЗНА, с всички произтичащи от това последици, във вр. с чл.30, ал.2, т.15 ЗСВ ? По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че на осн. чл.30, ал.2, т.9 ЗСВ Пленумът на ВСС определя организацията и структурата на администрацията на ВСС. На осн. т.15 Пленумът приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на ВСС, който се обнародва в ДВ. Съгласно чл.341, ал.3 ЗСВ Пленумът издава класификатор за длъжностите на съдебните служители в администрацията на ВСС, в който се определят наименованията и другите изисквания за заемане на съответната длъжност.На осн. чл.341, ал.4 ЗСВ броят на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет се определя от Пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на съответния ръководител. На осн. чл.355, ал.1 и 5 ЗСВ администрацията на ВСС се ръководи от главен секретар, който назначава и освобождава служителите от администрацията на ВСС. Съобразно чл.63 от действащия към процесното уволнение ПОДВССНА / обн. ДВ бр.51 от 5.07.16 г./ главният секретар организира изпълнението на решенията на Пленума на ВСС и колегиите, назначава и освобождава служителите от администрацията на ВСС и утвърждава със заповед поименното щатно разписание на администрацията на ВСС. С решение по т.53, взето с протокол №29 на заседанието на Пленума на ВСС от 22.11.18 г., Пленумът на ВСС е определил броя на служителите и структурата на администрацията на ВСС, съгласно приложението и е възложил на главния секретар в съответствие с правомощията му да извърши необходимите кадрови промени в съответствие с определената структура на администрацията на ВСС в срок до 1.01.19 г. В изпълнение на решението на пленума по т.53 от протокола от 22.11.18 г., на осн. чл.355, ал.5, т.2 ЗСВ и чл.64, ал.5 ПОДВССНА главният секретар е издал заповед №ВСС -13342/27.11.18 г., с която ръководената от ищеца дирекция „Дисциплинарни дейностви” се закрива като самостоятелно структурно звено и една щатна бройка „директор” на дирекцията се съкращава. Със заповед от същата дата главният секретар е утвърдил новото щатно разписание на ВСС, съгласно приетото от пленума решение на заседанието му от 22.11.18 г. Решението е взето от компетентния орган по чл.341, ал.4 ЗСВ и по установения ред – след съгласуване с комисия „Бюджет и финанси”; с него дирекция „Дисциплинарна дейност” се трансформира в отдел, който е преминал към дирекция „Правна”. В рамките на законовата му компетентност главният секретар едностранно е прекратил тр. правоотношение с ищеца като директор на дирекцията на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, със заповед от 13.12.18 г., считано от 28.12.18 г.. Със закриването на дирекцията и вливането й в друга, е отпаднала необходимостта от длъжността на ищеца и тя е съкратена. Съкращението е реално, защото съществените функции на длъжността не са запазени. При извършването му работодателят няма задължение за подбор, защото съкратената длъжност е единствена. Поради изложеното въззивния съд е приел, че извършеното уволнение е законосъобразно, а исковете за оспорването му – неоснователни. По първия от поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси е налице практика на ВКС – представеното с отговора на ответника ВСС р. по гр.д. №1804/09 г. на четвърто г.о. Там е прието, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение със заповед, която да предхожда реалното съкращаване на щата, ако в нея е посочен по-късен момент на прекратяване - моментът на влизане в сила на новото щатно разписание, с което се намалява щата на работниците или служителите, както е и в случая. Въззивното решение съответства на тази практика, поради което не е налице основание за допускане на обжалването му по въпроса. По втория, третия и четвъртия въпрос също не е налице основание за допускане на обжалването, защото специалната законова уредба е ясна и непротиворечива – на осн. чл.6, т.9 от ПОДВССНА, Пленумът на ВСС определя броя и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет. Същото гласи и разпоредбата на чл.30, ал.2,т.9 ЗСВ, а съгл. т.15 пленумът приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в "Държавен вестник". Или и двете действия / по т.9 и 15/ са правомощия на пленума ВСС и няма пречка органът с решението си да закрие дирекцията, макар тя да фигурира в правилника за дейността му, и след това да измени правилника или да приеме нов. На осн. чл.63, ал.4, т.3 от ПОДВССНА главният секретар като работодател на служителите от администрацията на ВСС утвърждава със заповед поименното щатно разписание на администрацията на ВСС. Правилникът е подзаконов нормативен акт, но промените в броя и структурата на администрацията на ВСС се извършват по установения в него и в закона ред – по решение на Пленума и със съответстващо му щатно разписание, утвърдено от главния секретар. Отразяването в Правилника не е елемент от фактическия състав на извършената промяна в броя и структурата на администрацията и съотв. не предпоставя законността на обусловеното от промяната уволнение, в какъвто смисъл са и възраженията на ответника по жалба. Поради изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. Въззивното решение не е и очевидно неправилно, по изложените от касатора съображения, кореспондиращи смислово с поставените въпроси. В практиката на ВКС е разяснено, че очевидната неправилност е особено тежък порок на решението, който се различава от неправилността като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В този см. е напр. опр. по ч.т.д. №3006/19 г. на ВКС, второ т.о., в което е прието, че очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване ( ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение/ решение/ трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.