Определение № 61 от 08.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1195/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. С “частна жалба” вх. № 1023 от 30.01.2012г. [фирма] – София обжалва определение №2 от 12.01.2012г., постановено по т.дело № 1195/2011г. на ВКС, ТК, състав на първо отделение в частта на присадените в полза на [фирма], Д. П. М. и М. Л. М. от [населено място] разноски от 900 лв. С цитираното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] – София срещу решение № 160 от 7.07.2011г., по в.т.дело № 77/2011г. на Русенския окръжен съд, търговско отделение. На практика подадената частна жалба представлява молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното от състав на ВКС, ТК определение в частта за разноските. Дружеството поддържа, че в случаите на оставяне на касационната жалба без разглеждане не се дължат разноски на ответниците по касация, защото не се е развило касационното производство, и на второ място – позовават се на чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на размера на разноските поради тяхната прекомерност. Ответниците [фирма], Д. П. М. и М. Л. М. от [населено място] не вземат становище по направеното от [фирма] – София искане за отмяна на определението за разноски, респ. за намаляване на размера им поради прекомерност. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Определението на ВКС, ТК по чл.280, ал.2 ГПК за оставяне без разглеждане на касационната жалба на [фирма] – София е обявено на 12.01.2012 г. и спрямо тази дата “частната жалба” е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, т.е. същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Касационната жалба на [фирма] – София е подадена във въззивния съд на 12.09.2011г. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК ДВ бр.100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г. Ответниците са упражнили правото си на отговор по чл. 287, ал.1 ГПК след връчването им на касационната жалба от въззивния съд. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, каквато хипотеза е конкретния случай. Образуваното касационно производство по касационната жалба на [фирма] – София е приключило с прекратяване на производството по делото. В този смисъл доводите за отсъствие на основание за присъждане на разноски на ответниците настоящия състав на ВКС, ТК преценява като неоснователни. По искането за намаляване на размера на разноските поради тяхната прекомерност: Съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът може да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокатска защита ако е прекомерно с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, като присъдения размер не може да бъде по – нисък от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая отговорът по чл. 287, ал.1 ГПК е изготвен от пълномощника на тримата ответници - [фирма], Д. П. М. и М. Л. М.. Цената на иска е 7891 лв. и при прилагането на чл.7, ал.2, т.3 и параграф 2 дължимото от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1696.92 лв. Тъй като се дължи адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба при прилагане по аналогия на параграф1 във връзка с чл.9, ал.1 на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пълномощникът на ответниците има право на адвокатско възнаграждение в размер на 1272, 69 лв., т.е. размер по-висок от претендирания, доказан и уважен в производството от 900 лв. В заключение молбата за изменението на определението в частта за разноските ще следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение