Определение № 359 от 11.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 332/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н.Н., К.Н. и И.С., и тримата от В., против определение № 403/24.02.2010 г. по ч.гр.д. 160/2010 г. на САС, с което се потвърждава протоколно разпореждане от 1.12.2009 г. по гр.д. № 4628/2008 г. на СГС, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.226 КЗ срещу фирма -София. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По въпроса за допустимостта на предявения иск съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР 1/2010 ОСТК, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСТК, при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.