Определение № 60135 от 27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. В. М., чрез адв. М. Т., срещу определение № 381 от 04. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 6543/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, VI-В състав, с което е потвърдено протоколно определение от 07. 04. 2021 г. по гр. д. № 7579/2018 г. на СРС, 28 състав, с което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр. д. № 7579/2018 г. на СРС, 28 състав, до приключване на производството по гр. д. № 43546/2019 г. на СРС, 34 състав с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа се незаконосъобразност на определението, предвид липсата на връзка на обусловеност между двете дела, както и предвид обстоятелството, че висящността на спора по положителния установителен иск за собственост не препятства упражняването на правото на иск по отрицателния установителен иск за собственост. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, във връзка с поставени процесуалноправни въпроси. Иска се допускане до касационно обжалване на определението, отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 7579/2018 г. на СРС, 28 състав.

Ответникът по частната касационна жалба А. В. М. е подал, чрез адв. К. А., писмен отговор, с който развива съображения за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Производството по гр. д. № 7579/ 2018 г. на СРС, 28 с-в, има за предмет предявен от М. В. М. срещу А. В. М. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 156 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], [улица], нанесена като жилищна сграда с идентификатор ...., находяща се в поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на[жк]. Твърди се, че ищецът и ответникът, заедно с майка им Б. А. Б., са наследници на В. М. Б., починал 1990 г., който към смъртта си е бил придобил описаната двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, на основание наследство и протокол за съдебна спогодба от 5. 10. 1987 г. по гр. д. № 644/1987 г. на Кремиковски районен съд, постигната между В. М. Б., Л. М. П. и майка им В. П. А., без съделителите да си дължат суми за уравнение на дяловете. Твърди се, че през 2017 г. А. В. М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност на цялата двуетажна жилищна сграда - първи и втори жилищни етажи и е ипотекирал същата. Правния си интерес от иска е обосновал с обстоятелството, че притежава идеална част от правото на собственост, като наследник на баща си В. М. Б., наред с ответника А. В. М. и майка им Б. А. Б.. Ответникът А. В. М. е подал основен и допълнителен отговор, с които е направил възражение за недопустимост на отрицателния установителен иск, тъй като е предявен при липса на интерес от търсената защита, евентуално - за неоснователност на същия предвид обстоятелството, че процесната двуетажна жилищна сграда е незаконно построена, няма данни да представлява търпим строеж и не може да бъде годен обект на правото на собственост.

Производството по гр. д. № 43546/2019 г. на СРС, 34 състав, има за предмет предявен от М. В. М. срещу А. В. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 156 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], [улица], нанесена като жилищна сграда с идентификатор ...., находяща се в поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на[жк]. Ищецът твърди да е придобил собствеността върху първия жилищен етаж на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – по давност.

При тези данни, за да потвърди първоинстанционното определение за спиране, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на производството по гр. д. № 7579/2018 г. на СРС, 28 състав, до приключване на производството по гр. д. № 43546/2019 г. на СРС, 34 състав с влязъл в сила съдебен акт, съставът на въззивния съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е с обуславящо значение по отношение на отрицателния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Уважаването на иска по чл. 108 ЗС за първия жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда и признаване на ищеца М. В. М. за изключителен собственик на този етаж по наследство и давност, изключва възможността ответникът по отрицателния установителен иск А. В. М. да е придобил собствеността върху етажа на каквото и да е било придобивно основание (установяването на собственическите права на ищеца върху целия първи етаж на основание наследство и придобивна давност изключва собственическите права на ответника върху същия жилищен етаж или върху идеална част от него на всички възможни придобивни основания).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси:

• „Налице ли е правен интерес на съсобственик в недвижим имот да предяви иск за оспорване собствеността върху целия имот срещу друг съсобственик и да иска обявяване недействителността на нотариалния акт за собственост на цялата сграда или ищецът може да иска само прогласяване недействителността на нотариалния акт за собственост на съсобственика единствено за своята идеална част от имота?“

• „Преюдициален ли е иск за собственост по силата на придобивна давност за част от недвижим имот, за който има висящ съдебен спор за прогласяване недействителността на нотариалния акт за собственост на целия имот?“

Твърди се, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - определение № 109 от 06. 03. 2019 г. по ч. гр. д. № 617/2019 г., 3 г.о., решение № 36 от 18. 04. 2016 г. по гр. д. № 3678/2015 г. на ВКС, 1 г.о., ТР № 178 от 30. 06. 1986 г. по т.д. № 150/1985 г. на ОСГК на ВКС, решение № 9 от 10. 02. 2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г„ 2 г.о., ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2016 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 11/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В мотивите към определението въобще не е обсъждан проблемът дали съсобственик има правен интерес да предяви срещу друг съсобственик иск за собственост за целия съсобствен имот и да иска прогласяване недействителността на констативния нотариален акт, легитимиращ ответника за собственик на имота изцяло, а не само до размера на притежаваната от ищеца идеална част. Несъответствието на поставения въпрос с изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1ГПК е достатъчно за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, без да е необходимо да се извършва преценка за наличие на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК.

Вторият въпрос касае проблема дали висящ спор по иск за собственост на реална част от недвижим имот е преюдициален спрямо висящ спор по отрицателен установителен иск, предявен за целия имот, от същия ищец срещу същия ответник. Въпросът не е решен в противоречие с посочената от касатора практика.

Такъв въпрос не е обсъждан в цитираната в изложението задължителна съдебна практика – ТР № 11/2013 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4/2016 г., ТР № 8/2014 г. по т.д. № 8/13 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е обсъждан и в посочените и представени от жалбоподателя определения и решения на ВКС и на ВС на РБ. В определение № 109 от 06. 03. 2019 г. по ч. гр. д. № 617/2019 г., 3 г.о., е отговорено на въпроса дали е налице правен интерес у съсобствениците, които не са учредили ипотека върху съсобствения имот, да предявят иск за недействителност на целия договор за ипотека, а не само в частта му касаеща идеалните части от имота, които принадлежат на ищците-съсобственици. В решение № 36 от 18. 04. 2016 г. по гр. д. № 3678/2015 г. на ВКС, 1 г.о., е прието, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот срещу ответник, който е започнал процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот. В решение № 9 от 10. 02. 2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г 2 г.о., е обсъждан въпросът как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, и ищецът не докаже фактите, на които се основава правото му на собственост – да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора. В ТР № 178 от 30. 06. 1986 г. по т.д. № 150/1985 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот, както и че при уважаване на предявения иск, нотариалният акт се отменя.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че искът по чл. 108 ЗС върху самостоятелна вещ или върху реална част от вещ дава по-пълна по обем и по-интензивна защита на правото на собственост, която поглъща и защитата, която дава предявеният от същия ищец, срещу същия ответник и за същата вещ/реална част от вещ отрицателен установителен иск за собственост. Изходът на делото по иска по чл. 108 ЗС, в случай на уважаването му, би бил от значение при преценка допустимостта на отрицателния установителен иск за същата вещ – уважаването на ревандикационния иск би лишило от правен интерес предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като ищецът ще е получил в пълен обем защита на претендираното право на собственост върху спорната вещ.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,