Определение № 105 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 766/2012 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ил.И. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 749/14.05.2012 год. по гр.дело № 3798/2011 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 17.05.2011 год. по гр.дело № 10006/2009 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу М. К. З. от [населено място] иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на вземането по издадената на 30.03.2009 год. по ч.гр.дело № 16559/2009 год. на СГС в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК/произтичащо от договор за банков кредит/ за сумата 27 053,55 лева/от които 19 872,50 лева-главница и 7 181,05 лева договорна лихва/, представляваща разликата между призната от въззивния съд дължима сума по кредита 125 248 лева-главница и 9 383,41 лева-лихви и претендираните с исковата молба 1 451,50 лева-главница и 16 564,46 лева лихви. Единственото съображение на апелативния съд за отхвърляне на иска в посочения размер е извършено от длъжника плащане след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, с което частично е погасил задължението си по кредита, който факт на основание чл.235, ал.3 ГПК е отчетен при преценката за дължимостта на претендираното вземане към момента на постановяване на въззивното решение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касация е обоснован с чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се наличие на противоречива съдебна практика по поставените от касатора съществени материалноправни и процесуални въпроси относно предмета на установителния иск по чл.422 ГПК и към кой момент се преценява основателността на процесното вземане – към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК или към момента на приключване на съдебното дирене по предявения установителен иск. Представени са редица съдебни решения на различни съдилища в страната, в които е даден различен отговор на посочените правни въпроси. Ответникът по касационната жалба М. К. З. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ат.С. от РАК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: Във Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 4/2013 год. за уеднаквяване на съдебна практика по редица въпроси относно исковете по чл.422 ГПК поради противоречивото им разрешаване от съдилищата. Предмет на тълкувателното дело са и въпросите поставени от касатора в настоящото производство, които са от съществено значение като обуславящи изхода на спора. В тази връзка производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 във вр. с чл.292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд