Определение № 330 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2020 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на «Айгер Инженеринг»ООД срещу определение № 331 от 24.04.2020 г по гр.дело № 1024/2020г на Върховен касационен съд, 3-то г.о, оставил без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивно решение, постановено по трудов спор за нищожност на клауза/чл. 74 КТ/ в трудов договор .Изтъкнати са ограниченията при касационно обжалване ,предвидени в чл.280, ал.3, т.3 ГПК .Съставът е посочил, че самостятелно предявените искове по чл.74 КТ не са сред изрично предвидените от законодателя изключения. Изводите за недопустимост на касационната жалба се оспорват от касатора като незаконосъобразни и се поддържа че е наложително да се постанови тълкувателно решение по въпроса. Касае се за уставителен иск за нищожност по чл. 74 КТ относно клауза в допълнително споразумение, чиято нищожност касаторът не оспорвал по същество Оспорвал е правния интерес от процеса, тъй като не се е позовавал на процесната клауза в отношенията с ищцата, които вече са прекратени. В частната жалба се иска настоящият състав да приложи чл. 292 ГПК ,тъй като друг състав на ВКС, 3-то г.о е постановил определение №858 от 11.12.2018г по гр.д №2111/2018г по реда на чл.288, вр. чл. 280, ал.1 ГПК ,приемайки при идентични обстоятелства друга касационна жалба на«Айгер нженеринг»ООД срещу въззивно решение по друг трудов спор ,за допустима. Според защитата, цитираното определение съдържа недусмислен отговор на въпрос,че решенията по неоценяеми искове по чл. 74 КТ подлежат на касационен контрол, докато в обжалваното понастоящем определение се приема обратното. Частната жалба е допустима ,постъпила в срок срещу преграждащо определение на ВКС. Не е налице основание за прилагане на чл. 292 ГПК от настоящия състав на ВКС. В рамките на настоящето производство по чл.274,ал.2 ГПК се упражнява контрол за законосъобразност по отношение на обжалваното преграждащо определение .За да е налице усовието на чл.292ГПК,следва да се констатира противоречиво разрешаване на правен въпрос с обуславящо за изхода на спора по делото значение.В случая, въпросът отнася ли се ограничението на чл.280, ал.3 ,т.3 ГПК при касационно обжалване на решенията по въззивни дела по трудови спорове и до самостоятелно предявени искове по чл. 74 КТ, не е разрешаван противоречиво. Противоречие по смисъла на чл.292 ГПК може да е изводимо от правното разрешение, дадено от касационната инстанция в отговор на правен въпрос, каквото разрешение не се съдържа в определение №858 от 11.12.2018г по гр.д №2111/2018г на ВКС ,3-то г.о В него не е давано тълкуване на чл. 280, ал.3, т.3 ГПК ,а на други норми. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалва се определение на Върховен касационен съд, постановено в съотвествие с императивните норми на закона,очертаващи допустимостта на касационния контрол. По същество определението е правилно и законосъобразно. След като въззивното решение е по трудов спор, прилага се чл. 280, ал.3 т.3 ГПК. След като искът по чл. 74 КТ не е посочен в изключенията от правилото на нормата, прилага се правилото от което следва, че касационно обжалване на въззивните решения при дела с процесния исков предмет - установяване нищожност на клауза по чл.74 КТ, не е допустимо. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.