Определение № 60291 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба № 261975/20.10.2020 г. на А.М. Ц. срещу определение № 260146/12.10.2020 г. по в. ч. гр. д. № 596/2020 г. на Русенски окръжен съд, ГК. ВКС намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определение № 260241/09.09.2020 г. по гр. д. № 2583/2020 г. на Русенски районен съд, 8-ми граждански състав, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от А. М. Ц. иск за приемане за установено по отношение на Национална агенция за приходите, че ищецът не дължи на ответника сумата от 611,25 лв. по акт за установяване на задължение № ПО-03001819057272-91-001/01.08.2019г. на главен инспектор по приходите в офис Р. на ТД на НАП – [населено място]. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК такива са въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., в която хипотеза попада и настоящият случай. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,