Определение № 143 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 137 от 25.03.2020 г. по в.гр.д. № 58/2020 г. на Окръжен съд Русе е отменено решение № 252 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 400/2019 г. на Районен съд Белене, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на „Босар” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], че Земеделска кооперация за производство и услуги „ Ф. Т. - Две могили” със седалище и адрес на управление [населено място] могили, е собственик на сграда с идентификатор ....., с административен адрес [населено място] могили, обл.Р., [улица], със застроена площ 889 кв.м, на един етаж, с предназначение складова база, склад, разположена в ПИ с идентификатор ....., на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015 г. по изп. д. № 631/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 833на КЧСИ. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. П. К. като пълномощник на ответника „Босаор” Е.. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценката на събраните по делото доказателства и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че към момента на публичната продан процесната сграда е представлявала самостоятелен обект на правото на собственост, поради което за нея не е приложима презумпцията на чл. 92 ЗС, и след като не е била предмет на публична продан / не е описана и не е оценена/ и не фигурира в постановлението за възлагане, купувачът от публичната продан не е придобил правото на собственост върху нея. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните правни въпроси, за които твърди да са обусловили изводите на въззивния съд: 1. Има ли задължение въззивният съд при постановяване на решението да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните. 2. Има ли задължение въззивният съд да изложи логични мотиви в съдебния си акт, има ли задължение да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже на кои дява вяра и защо. 3. Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнася по факти, които не са общоизвестни или служебно известни на съда. 4. Следва ли да се приеме, че дадена сграда е самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ и § 1, т.1 от ДР на ЗКИР при липса на проведена процедура по чл. 196 ЗУТ. 5. Следва ли да се приеме, че дадена сграда е самостоятелен обект на правото на собственост, ако същата представлява стоманобетонова строителна конструкция на едноетажна триотворна сграда, не е загубила самостоятелното си функционално предназначение, с изграден покрив, но липсва покривно покритие. 6. При липса на покривно покритие и стенно ограждане на сграда, изградена както стоманобетонова конструкция, същата престава ли да съществува като самостоятелен обект по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ и § 1, т.1 от ДР на ЗКИР. 7. С оглед доказателствата по делото намира ли приложение по отношение на процесния имот с идентификатор ..... разпоредбата на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ. 8. С оглед доказателствата по делото представлява ли процесният имот с идентификатор ..... самостоятелен обект на правото на собственост и съответно предмет на самостоятелно разпореждане към момента на проведеното върху недвижимия имот принудително изпълнение. Жалбоподателят поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС- основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК - очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответникът по касация Земеделска кооперация за производство и услуги „Ф. Т.- Две могили” изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 2005 г. „Транс Агро” Е. е придобил по договор за покупко- продажба, сключен с „Фуражи” АД - [населено място] могили, правото на собственост върху урегулиран поземлен имот с площ 9 596 кв.м, представляващ УПИ ..... в кв. ..... по плана на [населено място] могили, ведно с построените в този имот два сеновала, всеки с площ от 864 кв.м, и склад ”Дунарид” с площ 1 296 кв.м. Установено е, а в този смисъл са и твърденията на дружеството, конституирано като трето лице- помагач на страната на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба, че в края на 2005 г., след закупуване на имота, са били премахнати ограждащите тухлени стени и керемидите от покрива на източния сеновал по съображения за безопасност, без това да наруши неговата конструкция. През 2011 г. „Транс Агро” Е. ипотекирало в полза на банка недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ....., с площ 9867 кв.м, ведно с построените в него сграда с идентификатор ..... с площ 864 кв.м, представляваща западния сеновал, сграда с идентификатор ..... склад с площ 1 296 - склад „Дунарид”, и сграда с идентификатор .....- селскостопанска сграда с площ 77 кв.м, а по нотариален акт – краварник с площ 47 кв.м, заедно с правото на строеж за построяване на всякакви други сгради в поземления имот, както и с всички други подобрения и последващи приращения. Не е било спорно по делото, че поземлен имот с идентификатор ....., ведно с построените в него сгради с идентификатор ....., ..... и ...... ..... са били изнесени на публична продан по изпълнително дело № 2013830400631 по описа на ЧСИ № 833 на КЧСИ за събиране на вземането на банката, и с Постановления за възлагане от 01.06.2015 г. са възложени на купувача Земеделска кооперация за производство и услуги „Ф. Т.- Две могили”. Спорен по делото е въпросът дали към момента на извършване на публичната продан източният сеновал е представлявал сграда - самостоятелен обект на правото на собственост, или не е имал самостоятелен статут и с придобиване на собствеността върху терена купувачът е придобил и собствеността върху него на основание чл. 92 ЗС. Въззивният съд е приел, че към момента на провеждане на публичната продан източният сеновал е бил без ограждащи стени и покрив, и не представлявал сграда по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ. Приел е, че той е изгубил качеството си на самостоятелен обект на правото на собственост още към края на 2005 г., когато са премахнати външните стени и покрива. По делото има данни, че е била запазена само скелетната стоманобетонна конструкция на сеновала, но поради компрометираното си състояние не е имала пазарна стойност, поради което и не е била оценена от назначеното по изпълнителното дело вещо лице. Оттук е направил извод, че с оглед състоянието си към момента на провеждане на публичната продан, източният сеновал не е имал правната характеристика на самостоятелен обект на правото на собственост, а на подобрение върху терена, и по отношение на него е приложимо правилото на чл. 92 ЗС, поради което кооперацията е придобила собствеността на основание постановлението за възлагане на недвижим имот. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към изясняване на статута на процесната постройка към момента на провеждане на публичната продан и доводите и възраженията на страните по делото. Приел е, че ограждащите стени и покрива на източния сеновал са били премахнати още към края на 2005 г. Посочил е, че този извод прави въз основа на признанието на третото лице - помагач „Транс Агро” Е., съдържащо се в отговора на исковата молба, както и въз основа на заключението на вещото лице, което е извършило оценка на изнесения на публична продан недвижим имот. По този начин въззивният съд е изпълнил задължението си да мотивира постановения съдебен акт, като посочи кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. Въпросът дали една сграда или постройка представлява самостоятелен обект на правото на собственост е правен и е от компетентността на съда, а не на вещото лице. За установяване на релевантните за тази преценка факти - дали са били изпълнени оградните стени и покрива на сградата, не са необходими специални знания. Тези обстоятелства подлежат на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства. За установяване на фактическото състояние на сградата с идентификатор ..... към момента на извършване на публичната продан са били събрани писмени и гласни доказателства, които въззивният съд е обсъдил. Въз основа на тях е приел за установено по делото, че от края на 2005 г. и към момента на извършване на публичната продан е съществувала само стоманобетонна конструкция, без ограждащи стени и покрив. Това го е мотивирало да направи извод, че процесната сграда не е съществувала като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като за да бъде обособен като такъв законът изисква сградата да е завършена до степен груб строеж съобразно критериите на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ. Този извод е съобразен с практиката на ВКС, която приема, че до завършване на сградата до степен груб строеж изграденото представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС, но не е отделен обект на правото на собственост. Неотносим към изхода на спора е въпросът следва ли да се приеме, че дадена сграда е самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ и § 1, т.1 от ДР на ЗКИР при липса на проведена процедура по чл. 196 ЗУТ. Наличието или липсата на заповед на кмета за премахване, заздравяване или поправяне на сграда няма отношение към степента й на завършеност до степен груб строеж и годността й да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. На принудително премахване или заздравяване по реда на чл. 196 ЗУТ подлежат всички строежи, които не се поддържат в добро техническо състояние и създават опасност за живота или здравето на гражданите, а не само тези, които представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по петия въпрос, формулиран от жалбоподателя - дали следва да се приеме, че дадена сграда е самостоятелен обект на правото на собственост, ако същата представлява стоманобетонова строителна конструкция на едноетажна триотворна сграда, не е загубила самостоятелното си функционално предназначение, с изграден покрив, но липсва покривно покритие. Във връзка с този въпрос жалбоподателят не сочи съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи, нито обосновава значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наличието на ограждащи стени представлява съществена характеристика на сградата като самостоятелен обект на правото на собственост. Това следва от разпоредбата на чл. 181, ал.2 ЗУТ, съгласно която сградата или самостоятелни части от нея могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след завършване на сградата в груб строеж, т.е. когато са изпълнени ограждащите стени и покривът. В случая по делото е установено по безспорен начин, включително и от представения снимков материал в конструктивното становище към проекта за заснемане на стомонобетоновата конструкция на складова база, изготвено от инж. К. К., че конструкцията е без ограждащи стени. Останалите два въпроса имат характер на оплаквания за неправилност на въззивното решение, но не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разрешаването им е фактологично обусловено и предпоставя преценка на правилността на въззивното решение, каквато не може да се извършва в тази фаза на касационното производство. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност. За да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Не се установява обжалваното решение да е засегнато от тези пороци, поради което соченото основание за допускане на касационно обжалване също не е налице. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът