Определение № 886 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 37/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 5149/26.06.2012г., постановено по гр.д.№ 16967/11г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-74-13/14.05.2010г. по гр.д.№ 18791/08г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЗД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.208 КЗ за сумата от 19760 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 16.03.2007г. ПТП и за сумата от 3433.89 лв. – обезщетение за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за имуществена застраховка „Пълно каско” за лек автомобил „Тойота” с рег. [рег.номер на МПС], който е имал териториално покритие и в Република Гърция, където на 16.03.2007г. е настъпило ПТП с водач Росица М. – представител на ищеца – настоящ касатор. Искът за заплащане на обезщетение е отхвърлен поради недоказване на механизма на ПТП, поради което не е било установено и дали претендираните имуществени вреди са резултат на твърдяното увреждане. Изложени са съображения, че след като водачът е отказал регистриране на ПТП, застрахователят правилно е отказал изплащането на обезщетение на основание т.2.9 от общите условия на договора. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Макар и въведен по реда на чл.280, ал.1 ГПК по първия въпрос за териториалния обхват на застрахователния договор касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като изразеното от касатора становище съвпада с приетото разрешение от въззивния съд. Вторият въпрос - налице ли са условията по чл.211 КЗ за отказ на застрахователя да заплати обезщетение изисква обсъждане на събраните по делото доказателства и тълкуване на клаузите на общите условия на договора, доколкото въззивният съд се е позовал на основания за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, предвидени в договора, а не в законовата норма. Преценката на събраните по делото доказателства и тълкуването на договорните клаузи представлява част от решаващата дейност на съда, разглеждащ спора по същество, и са относими към правилността на решението. ВКС не извършва проверка на основанията по чл.281, т.3 ГПК за правилното приложение на материалния и процесуалния закон или за обосноваността на въззивното решение, ако не са поставени правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по тълкуването и прилагане на материалния или процесуалния закон. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд