Определение № 171 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1213/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и на Г. Н. К. срещу решение №137 от 22.02.2021г., постановено по в.гр.д.№2733/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в. Касаторът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД обжалва въззивното решение в частта му, с която е уважена въззивната жалба на Г. К. и е присъдено допълнително обезщетение за неимуществените вреди на ищеца от 60 000лв. или общо от 180 000лв., както и в частта му, с която е потвърдено решение №66/03.06.2020г. по т.д.№82/2019г. на Софийски окръжен съд за осъждането на застрахователя да заплати на ищеца обезщетение за разликата от 80 000лв. до 120 000лв. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е нищожно, поради липсата на задължителния реквизит по чл.236, ал.1, т.7 ГПК, а именно: банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми. При условията на евентуалност се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи в подкрепа на оплакването, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180 000лв. е завишен с оглед претърпените от ищеца конкретни болки и страдания в резултат на застрахователното събитие съобразно критериите за приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, уточнени в т.ІІ от ППВС №4/1968г. и с оглед константната практика на ВКС. Според касатора, въззивният съд не е изложил мотиви за причините, обусловили увеличаването размера на обезщетението при липсата на приети нови доказателства пред въззивната инстанция. Акцентира се също върху ниския жизнен стандарт в България в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части, отхвърляне на иска за разликата над 80 000лв. (съобразно въззивната жалба) и присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Извън твърдението за вероятна нищожност на решението по съображения, аналогични та тези, псочени в касационната жалба, касаторът - без да формулира конкретни правни въпроси, твърди, че при прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд не се е съобразил с указанията в т.ІІ от ППВС №4/1968г., нито с практиката на ВКС, обективирана в: решение №103/02.11.2020г. по т.д.№ 2181/2019г.. на І т.о.; решение №60/10.06.2020г. на ВКС по т.д.№691/2019г на II т.о.; решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г.. на ІІ т.о.; решение №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г.. на І т.о.; решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г.. на ІІ т.о.; решение №189 от 04.07.2012г. по т.д.№634/2011г.. на ІІ т.о. и др., което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД от ищеца Г. К., в който се сочи, че въззивното решение не е нищожно, както е че липсват основания за допускането му до касационен контрол в обжалваните от ответното дружество части. Същевременно се излагат съображения, че присъденото обезщетение от 180 000лв. е в занижен размер. Претендират се разноски за касационното производство. Касаторът Г. К. обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата от 180 000лв. до претендираното обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 350 000лв. Поддържа, че в обжалваната му част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди, че определеният размер на обезщетението не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и с практиката на ВКС по неговото приложение. Според касатора размерът на обезщетението не е съобразен с икономическите условия в страната към датата на злополуката. Подчертавайки характера и тежестта на получените травматични увреждания, касаторът претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната от него част и осъждане на ответното дружество да му заплати още 170 000лв. (или общо 350 000лв.), ведно със законната лихва, считано от 14.10.2018г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на К. се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Без да е поставен конкретен въпрос, в изложението се твърди, че въззивният състав е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с постановките по т.ІІ от ППВС №4/1968г. и с практиката на ВКС, обективирана в: решение №151 от 12.11.2013г. по т.д.№486/2012г., ІІ т.о; Решение №130/09.07.2013г. по т.д.№ 669/2012г. на ІІ т.о решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008 г. на II т.о.; решение №66/03.07.2012г. по т.д.№611/2011г. на II т.о.; решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№795/2008г. на II т.о,. решение №1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на II т.о решение № 95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на I т.о. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на К. от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, в който се излагат аргументи за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускането на решението до касационен контрол. Претендират се разноски за цялото производство. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, ГПК, приема следното: Касационните жалби, както на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, така и на Г. К., са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №66 /03.06.2020г.. постановено по т.д.№ 82/2019г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Н. К. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за разликата над 120 000лв. до 180 000лв., като вместо това е осъдил ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на ищеца Г. К. на осн.чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД още 60 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 10.05.2018г., ведно със законна лихва, считано от 14.10.2018г. С въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част – за разликата от 180 000лв. до 350 000лв. и в обжалваната му от ответника осъдителна част - за разликата от 80 000лв. до 120 000лв. С оглед липсата на оплаквания в двете касационни жалби относно фактическата обстановка, приета за установена от въззивния съд, както и относно правните изводи, касаещи отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на застрахователното събитие, следва да се приеме за установено между страните със сила на пресъдено нещо, че е ангажирана отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД по чл.432, ал.1 КЗ (при липса на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД), за заплащане на Г. К. на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 10.05.2018г. в землището на [населено място] извор, по вина на водача на т.а. „Скания 124 Л“ с ДК [рег.номер на МПС] – А. Т. А. Т., застрахован при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Произнасяйки се по спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният състав е обсъдил заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи, съответно на д-р В. Т. – лекар КСДМ и на д-р Г. М. – офталмолог, както и показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. И.. На базата на посочените доказателства съдът е приел за релевантни за спора по чл.52 ЗЗД следните установени по делото обстоятелства: броя, вида и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер - счупване на костите на лицевия череп, тежка гръдна травма с контузия на белия дроб и счупване на десет ребра в ляво, счупване на лявата лопатка и счупване на напречните израстъци на три поясни прешлена; вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за ищеца - болнично обшо за 35 дни с извършване на шест оперативни интервенции и проведено домашно-амбулаторно лечение: продължителността на лечебния и възстановителен период - за продължителен период от време ищецът е бил затруднен в елементарното си битово обслужване и е имал необходимост от чужда помош и негативната промяна в психическото му състояние след ПТП. Апелативният състав е взел предвид и категоричното становище на д-р Т., че въпреки заздравяването на гръдната травма са налице плеврални сраствания, които до живот ще причиняват на пострадалия болки при промяна на времето, физическо натоварване и дишане, както и че в резултат на травмата са настъпили трайни последици за здравето на пострадалия, които няма да бъдат възстановени. Въззивният състав е акцентирал върху категоричния извод на д-р М., че въпреки адекватно предприетото лечение, е налице пълна загуба на зрението на лявото око на К.. която е необратима. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел и заключението на първата СМЕ според което заради причинената тежка лицева травма-многофрагментното счупване на лицевите кости, включително и на носните кости, е налице обезобразяване на пострадалия в областта на лицето; че е налице затруднено преглъщане на храна и течности, съпроводено със спазми в долната трета на шията; болезненост в областта на гръдния кош при движение и дишане, засилващи се при промяна на времето и физическо натоварване; изтръпване и болезненост на горните крайници до върха на пръстите и болезнени движения в поясната област. В обжалваното решение е отразено също, че въззивният състав взима предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 62 годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия в страната към 10.05.2018г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори, съставът на САС е приел, че сумата 180 000лв. е справедливото обезщетение за претърпените от ищеца и доказани в процеса неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части. Неоснователно е твърдението на касатора ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, че въззивното решение е вероятно нищожно поради липсата на реквизита, визиран в чл.236, ал.1, т.7 ГПК, а именно – да бъде посочена банковата сметка, по която ответника следва да преведе присъдените суми. Нищожно би било съдебно решение, което е постановено от съдебен състав или съдия, който не е участвал при разглеждане на делото, респективно ако не е подписано от съдиите от въззивния състав, постановили решението. В тази връзка липсата на посочена в диспозитива на въззивното решение банкова сметка на ищеца, по която да се преведе обезщетението, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.1 ГПК, Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Макар, че и в двете изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбите липсват формулирани конкретни правни въпроси, с оглед оплакванията и съображенията в тях, следва да се приеме, че както касаторът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, така и касаторът Г. К., поставят следния въпрос от значение за правния спор: относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като и двете насрещни страни твърдят, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана във т.ІІ от ППВС №4/1968г. и в противоречие с посочената от тях практиката на ВКС. по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото така формулираният въпрос на касаторите е един и същ и е относим към спорния между страните въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че наличието или липсата на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваните от касаторите му части, следва да бъде обсъден едновременно. Не е решен в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. и не покрива допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросът на касаторите относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният състав е отразил релавантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, установени от приложената по делото медицинска документация, от показанията на разпитаната свидетелка и от заключенията на вещите лица по извършените обща медицинска експертиза и медицинска експертиза от вещо лице – офталмолог. При определяне на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000лв., съдът се е съобразил с указаните в т.ІІ от ППВС №4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно - възрастта на пострадалия (62 години към датата на злополуката); вида, характера и тежестта на получените многобройни телесни увреждания; продължителността на болничното лечение, претърпените шест хирургически интервенции; продължителността на възстановителния период, съпроводен от физически и битов дискомфорт; наличието на пълна загуба на зрението на лявото око, която е необратима; високия интензитет на болките за голяма част от възстановителния период; настъпилите трайни последици за здравето на пострадалия, които няма да бъдат възстановени; наличието на обезобразяване на пострадалия в областта на лицето; социално - икономическите условия в страната и лимитите на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – 10.05.2018г. Доколкото въззивният съд е обсъдил всички относими за спора обстоятелства с оглед указанията в цитираното по-горе Постановление, несъгласието на касаторите с определения размер на обезщетението касае изцяло правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въпросът относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД не е решен от апелативния състав в противоречие с посочената от касаторите каузална практика на ВКС, която от своя страна е съобразена с постановките в т.ІІ на ППВС №4/1968г. Прави впечатление, че едни и същи решения на ВКС се цитират от касаторите, за да се обосноват диаметрално противоположни тези относно справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поради недопускането на касация ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД няма право на разноските, които е направил във връзка със своята касационна жалба. Аналогично, ищецът К. не може да претендира разноските направени по неговата касационна жалба. Всяка от страните има право на разноските, свързани с изготвянето на отговор на ответната касационна жалба. Касаторът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е представил договор за правна защита от 18.05.2021г. и фактура за заплатено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2 340лв. с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба на К., поради което претенцията на дружеството за разноски е основателна за тази сума. От своя страна К. е представил договор от 11.05.2021г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лв., включващо както изготвянето на касационна жалба, така и отговор на касационната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Според настоящия състав (при липсата на направено разграничение в договора за правна помощ, сключен от К.), следва да се приеме дължимост от застрахователя на разноските за изготвяне на отговор на касационната жалба до размер на 2 500лв. (1/2 от заплатеното възнаграждение от 5 000лв.). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,