Определение № 944 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1318/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Н. Л. Л. срещу определение № 243 от 11.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 194/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 115 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 370/2021 г. на Районен съд – Велинград, с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател да бъде освободен от заплащането на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се становище, че въззивният съд неправилно е извел крайния си извод въз основа на съображения, че са декларирани данни относно имущественото състояние на молителя, без за част от тях да са представени надлежни доказателства, както и, че съдът не е обсъдил подробно съдържанието на представената декларация, а само се е позовал на процесуалното бездействие на страната, създало пречки за установяване на действителното ѝ материално състояние. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване се обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси, а именно: 1. При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството следва ли да се вземат предвид всички относими обстоятелства, които са декларирани от молителя – имуществено състояние, трудова заетост, семейно положение, възраст, здравословно състояние, осигуряване на издръжка, финансови задължения към трети лица? и 2. Допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки се с предположения за възможни доходи? Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС и обосноваващи наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се посочват конкретни съдебни актове. Жалбоподателят се позовава и на самостоятелния селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след като обсъди доводите в жалбата и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че молителят Н. Л. не е представил всички относими и необходими писмени документи, за които му е указано от първоинстанционния съд, доказващи неизвършването на търговска дейност от „Бееренанбау“ ЕООД и ЕТ „Ландл-Е. К.“ и липса на реализирана печалба и разпределени средства като доход, доколкото Л. е управител на търговското дружество и прокурист на едноличния търговец, т. е. в случая молителят не е изпълнил изискването да представи коректни данни по т. 1 и по т. 7 на ал. 2 на чл. 83 ГПК за всички получавани доходи. Според въззивния съд, именно по тази причина и поради бездействието на молителя не е събрана и представена цялата информация за доходите му – на него и на семейството му, от всички възможни източници, включително и средства от банкови сметки (за каквито няма заявени никакви данни), което е осуетило възможността за реална преценка на финансовите възможности на молителя да не може да заплати следващите се такси по обжалването. Касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато предвид следното: По отношение на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 – чл. 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на жалбата. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В мотивите към тази точка на Тълкувателното решение е изяснено, че релевантният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Решаващият аргумент на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение, с което искането на настоящия жалбоподател по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставено без уважение, е с процесуалноправен характер: предвид констатацията на Окръжен съд – Пазарджик, че в рамките на дадения му от първостепенния съд с разпореждане № 1791 от 04.10.2022 г. срок за изпълнение на указанията за представяне на доказателства в подкрепа на декларираните обстоятелства относно материалното и гражданското му състояние, молителят не е сторил това в цялост. Според трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 66 от 12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на ГК, ІV г. о. и други, ако за съда, разглеждащ молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съществува съмнение в истинността на декларираните от молителя данни, на последния могат да бъдат давани указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, а при проявено процесуално бездействие такова поведение обуславя извод, че самата страна е създала пречки да се установи действителното ѝ имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото. Следователно, отклоняването на молителя от това да ангажира поисканите от него доказателства за изясняване на общото му материално състояние и останалите, относими към искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, логически изключва възможността за съпоставка на същите с пълния размер на дължимата държавна такса. В тази връзка, нито един от поставените от жалбоподателя въпроси не е бил надлежно включен в предмета на спора, поради което и обективно въззивният съд не се е произнасял по тях с атакуваното определение. Съдът се е произнесъл единствено по въпроса за служебния почин на сезирания с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд да дава указания на молителя за изясняване възможността за реална преценка на финансовите възможности на молителя. Това дали в конкретния случай доходите на молителя позволяват заплащането на точно определена държавна такса е преценка за обоснованост на изводите на съда, което е извън компетентността на касационната инстанция във фазата по преценка за допускане на касационното обжалване. Не е налице и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност, като предпоставка за допускане до касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона (приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл) или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на конкретни обстоятелства, от които съдът се ръководи при съобразяване по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК на критериите за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“, визирана от законодателя като основание за допускане до касация. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение