Определение № 125 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г.

Производството е по реда на чл. 280 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от С. М. Е. чрез процесуалния й представил адвокат Д. Ф. срещу решение от 16.07.2010 г. по гр. д. № 722/2009г. по описа на Окръжен съд – Перник. Ответникът по касация В. К. Ж. е депозирала писмен отговор. Претендира разноски, направени пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Касационната жалба е постъпила преди 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й от 01.03.2008 г., а именно не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища с обжалваем интерес под 1000 лева. С решението предмет на обжалване, състав на П. окръжен съд е разазгледал по същество установителен иск за собственост по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска /респективно обжалваемият интерес/ по искове за собственост е равна на данъчната оценка на претендирания имот, а ако такава няма – на пазарната му цена. В случая, видно от приложената по делото данъчна оценка на процесния недвижим имот, обжалваемият интерес е под 1000 лв., с оглед на което касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника В. К. Ж. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия