Определение № 60111 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3510/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3093 от 3.06.2021 г. на М. С. К. против определение № 69 от 12.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5781 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20035055 от 6.02.2021 г. на Софийски районен съд, 143 състав за разделяне на предявения насрещен иск по искова молба вх. № 5209271 от 12.12.2019 г. от В. В. К., представляван от неговата майка и законен представител И. М. Л. против М. С. К. с цена на иска 35 204.40 лв. и изплащане на спора по подсъдност на Софийски градски съд. В. В. К., представляван от неговата майка и законен представител И. М. Л. е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.276, ал.1 ГПК, с който оспорва основателността й, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че атакуваното първоинстанционно определение е правилно, тъй като предмет на исковата претенция, с която е сезиран съда, е осъдителен иск за сума в размер на 18000 евро, с левова равностойност от 35204.40 лв., обезщетение за ползване на имота за периода от 19.11.2015 г. до 21.10.2019 г. и съгласно чл.104, ал.1, т.4 ГПК, спорът е родово подсъден на окръжен съд. М. С. К. не е поставила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, спрямо който да се преценят предпоставките за допускане на касационно обжалване, а това съставлява и основание да не се допусне касационното обжалване съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такъв правен въпрос не може да бъде уточнен и от доводите, наведени в частната касационната жалба и изложението към нея. Оплакванията се свеждат до твърдения за: незаконен състав на съда с оглед участието на един от членовете, разглеждал други три или четири дела между същите страни и който е следвало да си направи отвод; игнориране на три влезли в сила съдебни акта, опровергаващи активната легитимация на В. К. като наследник на В. К.; необсъждане на доводите за липса на активна материална и процесуална легитимация, както и че липсва приемане на наследството по опис; нарушение на конституционното право на собственост. Настоящият съдебен състав не посочва твърденията за извършени от законния представител на малолетния ищец престъпления, както и за престъпления, извършени от членове на състава на първоинстанционния и въззивния съд, доколкото същите са голословни. Твърденията в частната касационна жалба са изцяло неотносими към повдигнатия процесуално правен спор за родовата подсъдност на предявения насрещен иск. Част от тях касаят допустимостта на иска и компетентен да се произнесе е съдът, на който спорът е родово подсъден, а друга част са свързани с основателността на иска, поради което и от тях не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.. В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение за изпращане на спора по насрещния иск като родово подсъден на Софийски градски съд. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение