Определение № 1176 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4700/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4662/10.10.2022г., подадена от Х. Н. К., чрез процесуален представител адв. М.Г., срещу решение № 149 от 22.08.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 135/2022г. на Окръжен съд-Ямбол. С въззивното решение след частично потвърждаване и частична отмяна на решение №36 от 20.01.2022г. по гр.д.№1858/2020г. на Ямболския районен съд, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Я. П., родено на 27.05.2018г., е предоставено на бащата Я. П., определено е местоживеенето на детето да бъде на адреса на неговия баща в [населено място]; определен е режим на лични контакти между детето и неговата майка Х. Н. К. всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, 15 дни непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск и майката Х. К. е осъдена да плаща на малолетното дете, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер 180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.08.2020г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторката твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на задължителната практика на ВКС - т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК относно задължението на съда в производството по чл. 127, ал.2 СК да следи служебно за интересите на детето. Счита също, че решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба-Я. П., чрез адв. В. С., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ОС-Ямбол. Оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявени са молби с искания по чл.127, ал.2 СК от Я. П. П. и от Х. Н. К. относно упражняването на родителските права и местоживеенето на малолетното дете Д. Я. П., родено на 27.05.2018г. по време на фактическото съжителство на страните, личните отношения с детето и издръжката му. Безспорно установено е по делото, че от фактическото съжителство на Я. П. и Х. К., на 27.05.2018г. е родено детето Д.; от лятото на 2020г. родителите не живеят заедно; след раздялата им детето е останало да живее с баща си в жилище, собственост на последния, намиращо се в [населено място] в[жк], вх.Е, етаж 6, с площ от 59,25 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси. Установено е, че бащата работи на постоянен трудов договор в ХЕС АД Ямбол на длъжност „шлосер монтажник", с работното време от 08,00 часа до 16,45 часа със средно месечно възнаграждение 1 167 лева; майката е трудово ангажирана в „Парадайс Дриймс - ЕСДИ" ЕООД, назначена е на длъжността „сервитьор" с основно месечно трудово възнаграждение 800 лева, при работно време 8 часа на смени, като първа смяна е от 09,00 часа до 17,30 часа, а втора смяна - от 15,30 до 24,00 часа. Детето посещава детска градина „В." във II-ра яслена група, като според представената служебна бележка от директора на ДГ, бащата на детето го води и прибира от детското заведение. Установено е, че след раздялата с бащата на детето, майката е живяла на различни места, като към момента обитава жилище под наем. Представена в първоинстанционното производство е преписка с вх. №167900-3611/ 21.09.2020г. по описа на РУ - Ямбол към ОДМВР - Ямбол, образувана въз основа на докладна записка на полицейски служител относно извършена проверка от полицейски патрул на личния автомобил на Х. К., който към момента на проверката бил управляван от Н. П.; проверката установила държане на три джъмпъра, всеки съдържащ бяло кристалообразно вещество, които в последствие били предадени с протокол за доброволно предаване от 11.09.2020г. от К.; в дадените обяснения (сведение) последната заявила, че джъмпърите съдържат „пико" и са нейни, за лична употреба, като ги предава доброволно. Според приетите в първоинстанционното производство социални доклади, изготвени от РДСП-Ямбол между родителите на детето липсва диалог и поради тази причина те са насочени към ползване на социална услуга „Повишаване на родителски капацитет". Социалните работници са установили, че от 07.08.2020г. основните грижи за детето се полагат от бащата; той се старае да задоволи адекватно потребностите на сина си съобразно възрастовото му развитие; детето е обгрижвано с любов и внимание от него; бащата е осигурил здравословно ежедневие на сина си, посреща базисните му нужди и съпровождащите го емоционални потребности. Двамата родители демонстрират интерес и загриженост за детето и желание за сътрудничество и активна родителска връзка при отглеждането му в семейна среда. Според доклада бащата притежава необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето и да осигури всичко необходимо за неговото развитие. Майката също показва емоционална привързаност към сина си, демонстрира и интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие; заявява желание в бъдеще да продължи да се грижи за детето, както и да му оказва нужната помощ и емоционална подкрепа. За да постанови обжалвания резултат, съставът на ОС-Ямбол е съобразил изявленията на родителите, направени по реда на чл. 59, ал.6 СК, събраните писмени и гласни доказателства, изготвените социални доклади, приети в първоинстанционното производство и е приел, че двамата родители изразяват желание и притежават необходимите възпитателски и родителски качества, за да им бъде възложено упражняването на родителските права. Съдът е посочил, че упражняването на родителските права по отношение на детето Д. следва да бъде възложено на бащата, при когото детето ще живее. За да направи този извод съдът е съобразил, че майката е полагала грижи за детето от раждането му до датата на фактическата раздяла с бащата-07.08.2020г., а след раздялата на родителите, когато майката е напуснала семейното жилище, детето е останало да живее в дома на баща си, който и до момента полага непосредствени грижи за него; бащата може да разчита на помощта на разширения си роднински кръг-родители и сестра; работи на постоянна работа с работно време от 08,00 часа до 16,45 часа, което му позволява да води и взема детето от детска градина и да се грижи за него, както и реализира доход, който е достатъчен да задоволи неговите и на детето нужди. Според въззивния съд материалнобитовите условия в дома на бащата са по-добри от тези на майката, доколкото бащата притежава собствено жилище - апартамент в [населено място], в което за детето е обособено самостоятелно пространство, където са неговите вещи - дрехи и играчки, а майката, от момента на фактическата раздяла с бащата многократно е сменяла жилището, в което живее, като понастоящем обитава жилище под наем; работното време на майката е на смени и тя няма близки роднини, на които би могла да разчита за помощ при отглеждането на детето. Особено важно според въззивния съд при преценката на кого следва да бъде предоставено упражняването на родителските права е обстоятелството, че по делото са налице данни за употреба на наркотични вещества от майката, установени от преписката с вх.№167900-3611/21.09.2020г. по описа на РУ - Ямбол към ОДМВР, потвърдени и от показанията на свидетелите С. П. и П.. Предвид това, съдът е направил извод, че е налице несигурност в средата и в социалното обкръжение на майката и е налице опасност и вероятност да бъде причинена вреда на детето. Не на последно място, съдът е съобразил, че по делото липсват данни за укоримо поведение на бащата-за наличие на прояви от негова страна, които да му създават отрицателен нравствен облик, който да се отрази негативно на детето и в тази връзка да създаде пречка да му се възложи упражняването на родителските права по отношение на него. Предвид изложеното въззивният съд е споделил извода на състава на РС-Ямобл, че упражняването на родителските права по отношение на детето на страните следва да се предостави на бащата, както и местоживеенето на детето да се определи на неговия адрес; възприел е и определения от РС режим на лични контакти между майката и детето, както и размера на дължимата от нея месечна издръжка, като е определил същата да бъда заплащана, считано от датата на подаване на ИМ в съда - 11.08.2020г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд. Няма основание да се приеме, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния. В случая липсва аргументирано изложение за наличие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК. Изразеното в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК несъгласие с фактическите изводи на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК - да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК се приема, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Посочването на съответната разпоредба на чл. 280, ал. 1 ГПК от касатора или цитирането на съдебна практика, без да е изведен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, не е достатъчно да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на формулиран правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е достатъчно основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да съставлява общо основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторката бланкетно се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ГПК и преповтаря оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение поради опорочени фактически констатации и неправилен анализ на доказателствата, като не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и общите основания за неправилност на решението-чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, както вече се посочи, се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК. В заключение, касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касаторката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. При извършената служебна преценка - в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване - в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, включително - по непосочени и неаргументирани такива от страна на жалбоподателката. При този изход на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 850 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение