Определение № 304 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. И. от [населено място], чрез адв. Е. П., срещу решение №260/15.06.2012 год. по в. гр.д. №451/2012 год., на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8/06.02.2012 год., постановено по гр.д. № 164/2010 год. на Смолянския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на В. К. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на черепно – мозъчна травма и 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушения му социален живот и дисконфорт, ведно тези суми със законната лихва, считано от 04.07.2008 год. до окончателното им изплащане.

Ответникът по касация В. М. К. от [населено място], [община] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. Следва ли при твърдяна лична отговорност на деликвента съдът да изследва нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, предвидени в Наредба №2/ 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, след като тази Наредба касае обективната отговорност на възложителя на работа за чужди действия на негов работник.

2. В кои случаи се приема, че е оборена презумпцията за вина съгласно чл. 45,ал.2 ЗЗД.

3. Кога съдът приема ,че е налице пряка причинно – следствена връзка между претърпени от едно лице вреди и упражненото спрямо това лице противоправно поведение.

4. Законосъобразно ли е съдът да даде ход на делото във въззивната инстанция и да го разгледа и приключи без да бъде призован жалбоподателя инициирал това въззивно производство.

Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което касационното обжалване по тях следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.

Според него критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е изпълнен по отношение на въпроса как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 год.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.

Позоваването на Наредба №2/ 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР не е обуславящо изхода на делото. Съдът се е позовал на същата за да мотивира в конкретика противоправността на извършените от ответника действия в рамките на технологичния процес. Но дори и без позоваване на наредбата, доколкото в резултат на тези действия се е стигнало до непозволено увреждане хипотезата на чл. 45 ЗЗД е изпълнена тъй като е нарушена общата забрана да не се вреди другиму. С оглед на това първият формулиран въпрос не е обусловил изхода на спора поради което няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1, ГПК.

Не са правни, а фактически въпросите, формулирани в т.2 и 3 от изложението. С оглед конкретните факти, установени по делото, съдът приема, че презумпцията за вина е оборена или че е налице причинно- следствена връзка между претърпяните вреди и противоправното поведение на ответника.

Развитите във връзка с тези два въпроса доводи касаят преценката на съда на събраните по делото доказателства и сочат на оплаквания за необоснованост, които могат да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.

По отношение на въпрос №4 посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е изпълнено, доколкото относно незаконосъобразността и последиците от разглеждане на делото без страната да е редовно призована има многобройна съдебна практика, която е правилна и не се нуждае от промяна. Освен това данните по делото сочат, че за проведеното пред въззивната инстанция заседание от 18.05.2012 год. жалбоподателят е бил редовно призован като призовката е получена от колега на процесуалния му представител / адв. В. З./, което е в съответствие с чл. 51 ГПК.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е обсъдил относимите факти и обстоятелства относно характера на причиненото увреждане, продължителността и интензитета на търпените от него болки и страдания, прогнози за преодоляване на увреждането в това число и възможността за пълното възстановяване на ищеца, както и отражението на увреждането върху неговото психическо състояние, социален живот и пр. С оглед на това съдът счита, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е действал в съответствие с т. ІІ на ППВС №4/23.12.1968 год. С оглед на това и по отношение на последния правен въпрос не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.

С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.