Определение № 310 от 31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 284/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 1146 от 08.11.2021г., постановено по възз.гр.д.№ 313/2021г. по описа на Апелативен съд - София.С него е потвърдено решение № 89 от 16.10.2020г. по гр.д № 63/2020г. по описа на Окръжен съд - Монтана в обжалваните части, с които „ЗАД Армеец“ АД е осъдено да заплати обезщетения за вреди, търпени от смъртта на А. В. Б. в резултат на ПТП, реализирано на 09.04.2018г. по вина на водач, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, както следва: на ищцата М. Д. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1294лв.; на всеки от ищците М. А. Б. и В. А. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000лв. и на ищцата М. Л. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв.

Предмет на касационно обжалване е решение № 1146 от 08.11.2021г., постановено по възз.гр.д.№ 313/2021г. по описа на Апелативен съд - София, в частите, с които е потвърдено решение № 89 от 16.10.2020г. по гр.д № 63/2020г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с които „ЗАД Армеец“ АД е осъдено да заплати обезщетения за вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане, както следва: на ищцата М. Д. Б. обезщетение за неимуществени вреди за размера над 120 000лв. до 150 000лв., както и - на всеки от ищците М. А. Б. и В. А. Б. - обезщетения за неимуществени вреди за размера над 150 000лв. до 180 000лв.

Касаторът поддържа, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Въведени са от касатора следните фактически твърдения и правни доводи следното:В обжалваните части въззивното решение е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определените обезщетения за неимуществени вреди са в изключително завишени размери.Въззивният съд не е анализирал и не е взел предвид безспорно установени факти и обстоятелства от значение за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, а само формално е посочил кои обстоятелства следва да се отчитат, без реално да съпостави относимите факти и обстоятелства с действително справедливите размери на обезщетенията за неимуществени вреди.В обжалваното въззивно решение липсват мотиви, които да отчитат конкретните факти и събраните доказателства по делото, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.Въпреки че в мотивите въззивният съд формално се е позовал на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в действителност преценката му за справедливия размер на обезщетенията е обвързана с ирелевантни за неговото прилагане обстоятелства.От друга страна, въззивният съд не е отчел факта, че по делото не са доказани особени обстоятелства, които да обосновават толкова високи размери на обезщетенията, а от събраните по делото доказателства се установява да са били налице обичайни семейни отношения между пострадалия приживе и ищците.Неправилно въззивният съд е приел да не е от значение обстоятелството, че пострадалият е упражнявал професия, свързана с продължителното му отсъствие от дома.Неправилно не е било взето предвид от въззивния съд влошеното общо здравословно състояние на пострадалия, като, макар да е установено, че същото не е в пряка причинно-следствена връзка с вредите, е следвало да бъде съобразено, че по делото е доказано леталният изход да е настъпил на фона на няколко тежки хронични заболявания на пострадалия, който приживе е страдал от декомпенсиран митрален пролапс, което заболяване е било необратимо, и му е бил поставен пейсмейкър, устройство, което се поставя при ритъмни нарушения в сърдечната дейност.В противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, неправилно в мотивите въззивният съд е посочил като критерий при определяне на размера на обезщетенията „съответните нива в застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия“, вместо да приеме, че същите са само ориентир, и без да съобрази, че предвидените застрахователни покрития определят лимита на отговорност на застрахователя за срока на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития и размерът варира според броя на увредените лица, т.е. нормативно определеното ниво на застрахователно покритие не е свързано с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице.

Искането е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части, за неговата отмяна и за постановяване на решение за отхвърляне на претенциите в посочените размери. Претендира се присъждане на разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Освен основанието чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните части, обосновано с довод, че, формално позовавайки се на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в действителност съдът е обвързал преценката си за справедлив размер на обезщетенията с ирелевантни за неговото прилагане обстоятелства, са поддържани и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – произнасяне във въззивното решение по правни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика, ППВС № 4/1968г., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тези въпроси да са от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото.

Формулирани са в изложението следните правни въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2.Следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не?

3.Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?

4.Следва ли да бъде взето предвид като критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при загуба на близък влошеното общо здравословно състояние на пострадалия, на фона на което е настъпил летален изход?

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от М. Д. Б., В. А. Б., и М. А. Б., чрез пълномощника им адв.Е. Х., с който касационната жалба се оспорва, възразява се за допускането на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е постъпил отговор от М. Л. И..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 485/2019г. по описа на ОС – Враца, Ц. П. П. е призната за виновна в това, че на 09.04.2018г. при управление на МПС е нарушила правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, т.3 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на три лица, едно от които - А. Б., както и - телесни увреждания на две лица.Като е съобразил, че, на осн. чл.300 ГПК/чл.413, ал.2 и 3 НПК, присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, въззивният съд е приел, че е длъжен да приеме за установено извършването от Ц. П. на деянието, описано в присъдата, че то е противоправно и виновно извършено и от него са причинени описаните съставомерни вреди.Ето защо, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че пострадалият е починал от наличните си заболявания, съответно, че не е налице причинна връзка между ПТП и смъртта на А. Б..Изложени са мотиви, че по делото не е доказано наличие на причинна връзка между заболяванията на А. Б. и леталния му изход от ПТП, като в тази връзка е прието за установено от заключението на СМЕ по делото, че няколкото хронични заболявания, от които е страдал А. Б., не са в причинна връзка с настъпилата смърт в резултат от автомобилен травматизъм. От показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че между членовете на семейството и домакинството на починалия са били поддържани силни връзки, починалият фактически е заемал съществено място в живота на своите близки, като е бил определен като „стожер“ на семейството, поради което безвъзвратната му загуба, причинена при нелепи обстоятелства от ПТП, „има траен резултат и отражение върху поведенческите им прояви“. Отчетени са конкретните икономически условия, ориентир за които са приети съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. При тези съображения въззивният съд е приел, че справедливите обезщетения са в размер на120 000лв. за майката на починалия – ищцата М. И., 150 000лв. за съпругата му - ищцата М. Б. и по 180 000лв. за всеки от двамата му сина - ищците М. Б. и В. Б..За неоснователно е прието възражението за съпричиняване, тъй като е приел, че пострадалият водач е имал задължение да ползва предпазен колан, но, при доказателствена тежест за ответника, по делото не е проведено необходимото пълно доказване, че при високата скорост на удара е щял физически да оцелее, ако е бил с поставен предпазен колан.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК:Очевидната неправилност е налице при особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Тези пороци трябва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение.В случая, касаторът не е обосновал нито една хипотеза на очевидна неправилност на въззивното решение, а въведените от него доводи за очевидна неправилност са същите, на които е основал доводите за неправилност на въззивното решение в обжалваните части – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.Ето защо и, тъй като и касационният съд не констатира такива тежки пороци на обжалваното въззивно решение, липсва основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

По основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т. 1 ГПК:Същото предпоставя с обжалваното въззивно решение въззивният съд да се е произнесъл по материално-правен и/или по процесуално-правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, както и по отношение на този въпрос да са осъществени допълнителните предпоставки, в случая по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.

Поставените в изложението въпрос № 1 и въпрос № 4 следва да бъдат обобщени, като такива свързани с преценка на критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.Тъй като същите са разрешени в обжалваното въззивно решение и са от значение за изхода по делото, е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но същите не покриват допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешаването им от въззивния съд не е в противоречие с относимата задължителна съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, II т.о. и други, която приема следното:Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, намаляването на работоспособността. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя, които нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент, като същите служат само за ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (в този смисъл решение № решение № 28/09.04.2015 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о. и други). Даденото разрешение от въззивния съд не е в противоречие с тази постоянна съдебна практика, тъй като е извършил преценка на конкретните правно релевантни обстоятелства за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, а именно: интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, възрастта на ищците, конкретните икономически условия, ориентир за които са приети съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.Общото здравословно състояние на А. Б. не е съобразено при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като са извършени фактически констатации, чиято правилност може да бъде обсъждана само при евентуално допускане на касационно обжалване, основани на заключението на СМЕ, че същото не в пряка причинна връзка с леталния изход.

Формулираните въпроси № 2 и № 3 от изложението също следва да бъдат обобщени, като такива свързани с правомощията на въззивния съд и за съдържанието на въззивното решение.Приема се, че за тях е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но не покриват допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросите не са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, според която и при действащата процесуално-правна уредба непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При действащите съдо-производствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи (например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства), въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално-правни норми (в този смисъл служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 111/03.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о. и други).Въззивното решение е постановено при спазване на посочената съдебна практика на ВКС, като е въззивният съд взел предвид, обсъдил и разгледал целия доказателствен материал, събран по делото, и е изложил свои собствени мотиви по предмета на въззивното производство, конкретно във връзка с определяне на размерите на справедливите обезщетения за неимуществени вреди.

Поради изложеното, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т. 1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че формулираните от касатора въпроси в изложението не покриват допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях е създадена посочената съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поради изложените съображения, не се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение,