Определение № 911 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 478/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. М. срещу определение № 1300/04.11.2025г. по гр.д.№ 871/25г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта по присъдените й разноски. Жалбата съдържат оплаквания за неправилност на въззивното определение. Депозиран е отговор на жалбата от насрещната страна – ответникът Д. Н. М.. При служебна проверка настоящият състав констатира, че частната жалба е недопустима. С въззивното решение е налице произнасяне по брачен иск /иск за развод/ и по задължително предявения с него и разгледан иск по чл. 56 СК за ползване на семейното жилище. Нормата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в действащата й редакция, изключва от обхвата на касационния контрол въззивните решения по брачни искове и искове по чл. 322, ал.2 ГПК ( какъвто е този по чл.56 СК) във всички случаи, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Въззивното решение попада изцяло в тази хипотеза, поради което е окончателно. Атакуваното определение, като постановено във въззивно производство, по което решението не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК. Затова частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.