Определение № 96 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Несебър против решение № 44 от 27.04.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 517 по описа за 2021 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260014 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 503 по описа за 2020 г. на Несебърския районен съд, с което са уважени предявените от С. Т. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на заповед № 41/04.05.2929 г. на кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт“, сектор „Екология“ в Община Несебър, с място на работа в [населено място], както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3832,64 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.05.2020 г. до 09.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на чл. 280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. При съкращаване на длъжност „старши експерт“ длъжен ли е работодателят да извърши подбор, като включи в подбора и лицата, заемащи длъжност „младши експерт“, „специалист“, „старши специалист“ и „главен специалист“? Следва ли да се приеме, че трудовите функции на „старши експерт“, „младши експерт“, „специалист“, „старши специалист“ и „главен специалист“ са еднакви или несъществено различаващи се, след като функциите на всяка една от длъжностите са нормативно установени в Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията – чл. 7, ал. 3 и ал. 4, чл. 9, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от наредбата?

2. При отправено предизвестие за прекратяване на трудов договор и прекратяването му с нарочна заповед преди изтичане на срока за предизвестие към кой момент следва да е налице предварително съгласие на синдикалната организация?

3. Следва ли да се приеме, че е налице предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ, ако в отговор на искането, ръководството на синдикалната организация не е използвала израза „предварително съгласие“, но от водената кореспонденция може да се направи извода, че това е волята им?

С. Т. М. застъпва становището, че не са налице основания за допускането на решението на Бургаския окръжен съд касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищцата С. Т. М. е работила в ответната община на длъжност "старши експерт" в отдел "Екология" и дирекция "Управление на проекти по еврофондове и екология", когато с предизвестие, връчено на 4.5.2020 г. трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение в щата. За да поиска отмяна на уволнението, възстановяване на предишната длъжност и заплащане на обезщетение за оставането и без работа, в исковата си молба служителката се е позовала на редица пороци на уволнението, между които незаконосъобразност на извършения подбор и нарушение на чл. 23 от КТД, тъй като не е поискано и дадено съгласие от синдиката, в който членува.

Несебърският районен съд е отменил уволнението, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил ответната община да и заплати 3 832,64 лв. обезщетение за оставането и без работа. Приел е, че в подбора е следвало да бъдат включени освен експертите и специалистите, тъй като разликите в трудовите функции на експертите и специалистите са несъществени. Констатирал е, че посочените в протокола критерии не са достатъчни, за да се установи неговата законосъобразност. По критерия за по-добра работа е посочено единствено, че се взема предвид последната атестация, без да се уточни периодът на тази атестация. Освен това на предпочетената да остане на работа Д. Ш. по критерий“образование“ е даден максимален брой точки-100, макар че тя е агроном, а на ищцата са дадени 90 точки, въпреки че има специалност екология.

Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частите, с които исковете са били уважени. Към пороците на уволнението е добавил, че е допуснато нарушение на чл. 23 от КТД, тъй като е дадено само положително становище по принцип, а не съгласие с уволнението на конкретния служител. Дори да се приеме, че има такова съгласие, то е дадено на 05.05.2020 г.-след връчване на предизвестието на ищцата на 04.05.2020 г., към който момент съгласно чл.333, ал.7 от КТ ищцата се е ползвала със закрила. Въззивният съд се е съгласил и с извода на първоинстанционния съд, че подборът е незаконосъобразен, тъй като в него не са били включени всички служители/експерти и специалисти/, понеже разликите в трудовите им функции са несъществени.

При тези мотиви на въззивния съд е видно, че преди всичко и с оглед разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ е от значение за изхода на спора дали даденото разрешение на втория въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС. Бургаският окръжен съд е приел, че съгласието на синдикален орган, получено след връчване на предизвестието, не е предварително по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ, поради което защитата от уволнение не е преодоляна. Този извод е съобразен с нормата на чл.333, ал.7 от КТ и практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 559/09.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 на IV ГО, №358 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 265/2011 г. на III ГО, № 608 по гр. д. № 1548/2009 г. на III ГО и др. Преценката дали работникът или служителят се ползва със закрила и дали тази закрила е преодоляна посредством предварително съгласие се извършва към момента на връчване на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Моментът на връчване на последваща заповед, включително и тази, с която работодателят отказва да изчака изтичането на срока за предизвестие, е без значение, защото потестативното право на прекратяване на трудовия договор вече е упражнено. Следователно по втория въпрос касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска. Тъй като извършеното от работодателя нарушение е напълно достатъчно за отмяната на уволнението, без спорът да се разглежда по същество/чл.344, ал.3 от КТ/, разрешенията на въззивния съд на другите въпроси на касатора са без значение за крайния изход на делото и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

За пълнота следва да се отбележи, че уволнението е незаконосъобразно и на още едно основание, което касаторът не засяга по никакъв начин посредством поставените от него въпроси. Както е констатирал първоинстанционният съд, работодателят не е спазил собствените си критерии при подбора. За длъжност в областта на екологията на ищцата са дадени 90 точки за образование със специалност еколог, а на класираната на първо място Д. Ш. са дадени максимален брой точки за образование агроном. Ако тези десет точки разлика по критерия за образование бяха правилно отчетени, ищцата и Д. Ш. биха имали равен брой точки.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на С. Т. М. сумата от 1800 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение