Определение № 54 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 607/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Сиесайеф“ АД, чрез процесуалния представител адвокат К. Ж. - М., срещу определение № 11937/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 1029/2020 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие с пракитката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГТК на ВКС; решение № 473/01.06.2010 г. по гр. д. № 1537/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4647/2014 г. на ВКС, III г.о. по въпроса: „Когато в исковата молба са изложени твърдения, релевирани са юридически факти и са представени доказателства за неправомерно ползване от страна на ответника на процесния недвижим имот за целия период от 19.08.2010 г. до 02.10.2017 г., но искът е предявен само за обезщетяване на вредите за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г., увеличаването на иска чрез прибавяне на вземането за неправомерно ползване за периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. представлява ли едновременно изменение и на размера, и на основанието на претенцията? При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 24561/22.10.2019 г. по гр. д. № 12505/2017 г. на Софийски градски съд, с което не е допуснато увеличение на предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че правилно първоинстанционният съд е съобразил практиката на ВКС, съгласно която само по изключение – единствено, когато исковата претенция за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ се увеличава по размер от ищеца за период след предявяването на иска, това изменение е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване по чл. 225, ал. 1 КТ, изтича винаги след двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяването на обуславящия иск за отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Приел е за неоснователни доводите на ищеца, че направеното увеличаване на иска не представлява позоваване на друг юридически факт, а на факти, въведени с исковата молба.Видно от исковата молба, „Сиесайеф“ АД претендира заплащане на обезщетение в размер на 164 880 лв. за ползване на недвижим имот без основание за периода 01.10.2012 г. - 01.10.2014 г. С молба от 29.07.2019 г. ищецът е поискал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК да бъде допуснато увеличение на иска със сумата 82 440 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за последващ период - от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. С исканото увеличение на иска се добавя нов период на обезщетението по чл.59 ЗЗД, което е недопустимо изменение на исковата претенция. Частната касационна жалба е допустима, подадена е от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото относно увеличената част от иска. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така формулираният въпрос не може да предпостави приложение основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното определение не противоречи на цитираната от касатора съдебна практика. Въззивният съд е приел, че с поисканото от касатора увеличение, всъщност се предявява нов иск по чл. 59 ЗЗД за нов период от време, различен от този, посочен в петитума на исковата молба, поради което същото е недопустимо. Предмет на първоначалната искова молба е претенция за заплащане обезщетение за ползване за период от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г., а с искането по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК се добавя последващ период на ползване /01.10.2014 г. до 01.10.2015г./ Следователно така поисканото увеличение на иска се изразява в промяна както на основанието (чрез въвеждане на нов период от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г.), така и на искането (за присъждане на още 82 440 лв.) и в същността си представлява предявяване на нов иск. Недопустимо е под формата на изменение на иска, включително и чрез увеличение на размера му, да се предяви нов иск, отнасящ се до друг период, какъвто е настоящият случай. Посочената от касатора практика на ВКС не дава друго решение на поставения въпрос и не е основание за прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Решение №473/2010г. по гр.д.№ 1537/2009г. касае въпроси по приложението на чл.116, ал.1 ГПК /отм./. Решение №59/2015г. по гр.д.№4647/2014г. касае хипотеза на увеличаване размера на иска, без да се променя неговото основание -юридическия факт, от който произтича вземането /престъпно деяние/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.