Определение № 288 от 29.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1956/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Рос Ойл“ ЕООД, [населено място] против решение № 44 от 28.02.2019 г. по т. дело № 274/2018 г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касация – „Нафтекс Петрол“ ЕООД, [населено място] /н./ е на становище, че не налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. Поставени са въпросите: 1.“Следва ли да се зачете подаването по пощата на искането за предявяване на вземания на търговското дружество за спазване на срока съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК?“; 2. „Представлява ли пощенското клеймо документ по смисъла на раздел Четвърти „Писмени доказателства“ от ГПК и какъв – официален или частен, и ако представлява, то как следва да се оцени доказателствената му стойност, съобразно изискването на чл. 178, ал. 1 ГПК“. Касаторът е заявил също така, че съставът на въззивния съд бил разрешил и въпроса: „Следва ли да носи отговорност страната която е подала книжата си по пощата за неправилно поставено пощенско клеймо.“. Страната накратко е изложила своето разбиране по приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК в контекста на защитната си теза. Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, по което е изложил своето разбиране относно съдържанието на основанието, определено от него като „всяко допуснато нарушение” от въззивния съд. Освен това, според страната, същото се изразявало в нарушение на императивна правна норма, основни съдопроизводствени правила, ограничаване правото на участие на страната в процеса, решаване на делото от съдебен състав, въпреки наличие на основание за отвод на негов член, липса на мотиви и т.н. С оглед това разбиране е посочено, че съдът неправилно е преценил, че вземането на касатора не е предявено в преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като е отразено още, че решението противоречало на принципи на правовата държава и не били анализирани приетите доказателства. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният от него първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод произтича от това, че същият не е свързан с решаващите изводи на състава, който не е приемал, че не следва да се зачита подаването по пощата на искането за предявяване на вземанията, а с оглед събраните доказателства е направил извод, че оспорването истинността на датното клеймо е проведено успешно и същото не обективира валидно подаване в срок на искането. Същото е относимо и за втория поставен въпрос, който въвежда като предмет на спор вида на пощенското клеймо и неговите удостоверителни качества. В тази връзка еднозначно съдилищата са приели/ въззивният съд по реда на чл.272 ГПК/, че редовното пощенско клеймо е официален документ, който съдържа словни и цифрови знаци и удостоверява авторството на клеймото – пощенския код на станцията, в която е подадено, датата и часът на обработка и номера на самото пощенско клеймо. Именно тези удостоверявания,обаче, е приел съставът на ВтАС са опровергани по делото, тъй като е установено, че документът не е издаден от съответното длъжностно лице в установената форма и ред и следователно неговата доказателствена сила е оборена. С оглед тези решаващи изводи, не само втория, но и общо поставения впоследствие въпрос /без номер/, съдържателно обосноваващ твърдението за неправилно поставено пощенско клеймо, не са релевантни за спора. Или касаторът не е обосновал общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед така поставените въпроси. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че касаторът не е развил каквито и да е било доводи и във връзка с допълнителния критерий, съобразно определената с т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС дефинитивност на основанието. Изложената защитна теза на касатора във връзка с поставените въпроси, не съставлява довод, разглеждащ предпоставките на това основание. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като е възпроизвела оплакванията си за неправилност от касационната жалба, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение